2.01.2011 г., 11:26

Отключи ми, отключи ми, аз искам най-после да живея

1K 0 0

Леко притворени очи, сбръчкана кожа с цвят на остаряла свещ, силно пристегнати крайници, за първи път застинали без работа... Няколко клонки чимшир, събрани като китка за момък-сватбар, правят картината малко по-близо до реалния, живия свят. Приготвените отдавна, извехтели от чакане дрехи на покойницата стоят нелепо на дребното ù телце, като чужда и ненужна обвивка. Мъртвата жена - ни чува, ни вижда, нито усеща мъката, стичаща се от очите на стоящите наоколо. Сърцата им вече не могат да я достигнат и са притихнали в скръбно смирение. Няма последно " сбогом", няма последна целувка, прегръдка... Една душа е тръгнала на  последното си пътуване и с нетърпеливи ситни стъпчици трополи към портите на Св. Петър: "Отключи ми, отключи ми, аз искам най-после да живея..."

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вероника Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...