Един човек го обвинили, че откраднал динята на съседа си. Сложили откраднатото в една торба и му я окачили на врата. Така го повели из селото от махала на махала, от улица на улица, от къща на къща. Всички хора крещели срещу него:
        - Крадец!
        - Престъпник!
        - Измамник!
        - Лъжец!
        - Мошеник!
        Човекът мълчал, защото не му дали право да говори. После го завели при съдията с обвинението. Съдията казал: 
       - Да му се отреже дясната ръка!
       - Урааа! – крещели хората – Така му се пада! Браво на съдията! Честно и справедливо отсъди…
       Съдията бил много щастлив, защото успял да осъди поне един крадец и затова добавил:
       - И да се обеси след това!
      Доволни, хората потрили ръце. Един донесъл брадвата, друг издигнал бесилката, а трети окачил въжето. И аха да изпълнят присъдата, когато от тълпата се провикнал един старец с дълга бяла брада:
      -Хей, хора, спрете! Какво правите? Ще погубите човека за едното нищо… Вие попитахте ли съседа дали му липсва диня?
      - Неее! – отвърнали хората.
      - А проверихте ли в градината на този, когото наричате крадец?
      - Неее!
      Старецът пак се обадил:
      - Градината на този човек е пълна с дини и пъпеши. Защо му е да краде от чуждите?
      - За да има повече – казал някой.
      - Чуждото е по-вкусно – добавил друг.
      - Иска да го забележат – рекъл трети.
      Старецът отново попитал:
      - А вие изслушахте ли го? Дадохте ли му право да се защити?
      - Неее! Той мълчи.
      - Човече, говори! – казал старецът.
      Чак тогава човекът се обадил:
      - Динята е наистина от моята градина. Откъснах я за децата, но градината ми е под наклон и тя се търколи надолу. Спря се чак на пътя. Отидох да я взема и тогава ме обвиниха в кражба.
       Хората се замислили.  Един скрил брадвата. Друг счупил бесилката. Трети скъсал въжето. И всички отишли в градината на човека. Тя се оказала наистина под наклон. Намерили и мястото откъдето била откъсната динята. После помолили съдията да отмени присъдата и да го освободи. Накрая хората се извинили на човека. А той  - бил доволен, че истината блеснала. Откъснал от зрелите дини и подарил на всеки по една, за да го помнят с добро.