Откраднатата диня /за конкурса/
Един човек го обвинили, че откраднал динята на съседа си. Сложили откраднатото в една торба и му я окачили на врата. Така го повели из селото от махала на махала, от улица на улица, от къща на къща. Всички хора крещели срещу него:
- Крадец!
- Престъпник!
- Измамник!
- Лъжец!
- Мошеник!
Човекът мълчал, защото не му дали право да говори. После го завели при съдията с обвинението. Съдията казал:
- Да му се отреже дясната ръка!
- Урааа! – крещели хората – Така му се пада! Браво на съдията! Честно и справедливо отсъди…
Съдията бил много щастлив, защото успял да осъди поне един крадец и затова добавил:
- И да се обеси след това!
Доволни, хората потрили ръце. Един донесъл брадвата, друг издигнал бесилката, а трети окачил въжето. И аха да изпълнят присъдата, когато от тълпата се провикнал един старец с дълга бяла брада:
-Хей, хора, спрете! Какво правите? Ще погубите човека за едното нищо… Вие попитахте ли съседа дали му липсва диня?
- Неее! – отвърнали хората.
- А проверихте ли в градината на този, когото наричате крадец?
- Неее!
Старецът пак се обадил:
- Градината на този човек е пълна с дини и пъпеши. Защо му е да краде от чуждите?
- За да има повече – казал някой.
- Чуждото е по-вкусно – добавил друг.
- Иска да го забележат – рекъл трети.
Старецът отново попитал:
- А вие изслушахте ли го? Дадохте ли му право да се защити?
- Неее! Той мълчи.
- Човече, говори! – казал старецът.
Чак тогава човекът се обадил:
- Динята е наистина от моята градина. Откъснах я за децата, но градината ми е под наклон и тя се търколи надолу. Спря се чак на пътя. Отидох да я взема и тогава ме обвиниха в кражба.
Хората се замислили. Един скрил брадвата. Друг счупил бесилката. Трети скъсал въжето. И всички отишли в градината на човека. Тя се оказала наистина под наклон. Намерили и мястото откъдето била откъсната динята. После помолили съдията да отмени присъдата и да го освободи. Накрая хората се извинили на човека. А той - бил доволен, че истината блеснала. Откъснал от зрелите дини и подарил на всеки по една, за да го помнят с добро.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радка Видьова Всички права запазени
