Откритието
Уцелих! Уцелих!
Хел0 крещеше от радост, достигаща див възторг и не можеше да си намери място. Все едно бе Архимед с неговото: Еврика! Планетата Икария-HB323 буквално бе сублимирала след съприкосновението си с либертонния лъч. Тънък като сабята на Зоро, той я бе достигнал и това се оказа фатално за нея. Една детска мечта най-сетне се сбъдна. Спомни си за Щирнер от романа на Александър Беляев "Владетелят на света". Неговият апарат за хипноза бе просто невинна играчка до либертонния колайдер - LK, на Хел0. С големината на онези стари фотоапарати, кацнали на триножници от началото на миналия век, с които правеха затрогващи семейни снимки, LK изпращаше в космоса смъртоносните либертонни лъчи. Те разрушаваха всичко пред себе си, защото пренасяха чисти либертони - бозоните на свободата - от класа L-бозони. И така просто елиминираха причинно-следствените връзки, разсичайки ги като гордиеви възли. В резултат материята се разпадаше - буквално погълната от нищото. Затова либертонните лъчи нямаха ограничение за скоростта си. Те почти мигновено стигаха до целта, колкото и далечна да беше тя. Навремето дванайсетгодишният Хел0, четейки за атомите на Демокрит, се натъкна на пасаж, в който Епикур, друг древногръцки философ, твърдеше, че атомите имат способността да извършват от време на време свободни и видимо непричинени от нищо флуктуации. Това бе нишката на Ариадна. В миг мисълта му освети тъмното пространство и той видя либертоните - буквално ги видя. Елементарните частици на свободата, пропуснати от всички гениални физици. Те робуваха като мравки на своите теории и не можеха да съзрат главното, макар да бе през цялото време под носовете им. Представи си военните. Биха сторили всичко, за да се сдобият с такова могъщо оръжие. Не, нямаше да им го даде. Те биха унищожили световете.
Главната трудност се състоеше в това да се осигури коридор за либертонния лъч. Коридор от абсолютен вакуум. В противен случай всеки либертон можеше да се самовзриви и да сложи началото на голям взрив и на нова вселена. Всъщност никак не беше изключено именно либертон да е сингулярността виновна за раждането на нашата родна вселена. Другото предимство на либертонния лъч бе неговата неотразимост. Рикушетите бяха изключени, но лъчът можеше да излезе извън вселената и да навлезе в друга такава, а после в следваща и по-следваща и т.н. А от зейналата тънка и безкрайна червеева дупка, като през шпионка, можеше да ни наблюдава Нещо могъщо - бог, дявол, или...Третото око на всемирите.
Но главните експерименти предстояха. Никой още не беше се досетил, че зоните, в които безследно изчезваха кораби, самолети и други материални обекти, наричани фолклорно - триъгълници на смъртта, бяха просто зони за успешни LK-експерименти. Главната цел, обаче, беше атакуването на масивни черни дупки с L-бозони. Така минавайки през гърлото на сферата на Шварцшилд, L-лъчът щеше да накара черната дупка да повърне погълнатото от нея, както Зевс е накарал Кронос да стори това. Дупката щеше да избълва, като дракон, могъщо темпорално цунами, захранвайки с неограничени запаси от време пространствени кълбета с Омега-радиуси. Това означаваше вечност и безсмъртие, което беззъбите черни дупки, подобно баби Яги, щяха, не без озлобление, да ни дарят.
И Хел0 погали миникорпуса на своя либертонен колайдер, унесен в мечти...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени
Беше ми безкрайно интересно да прочета.
