Откриването на мъртвия ми баща – част I
Произведение от няколко части
-
Проза » Разкази
-
Проза » Разкази
-
Проза » Разкази
-
Проза » Разкази
Това се случи през 2020 година. Беше пролетно време – средата на април. В този ден бях на работа в Нова Загора, когато иззвъня телефонът и чух предвзетия глас на сестра ми:
— Батко, какво правиш? Сигурно си на работа... Ами, обади ми се съседката от бл. 20 и казва, че от една седмица не са виждали баща ни. Звъним с майка, но телефонът му е изключен...
— Добре, с майка нали се чуват, предните дни не му ли се е обаждала?
— Ами тя не си спомня, нали е с деменция. – "Не знам нищо, не помня...", чух гласа на майка ми.
— Добре, тръгвам веднага към Сливен!
Насочих се надолу по обекта, представляващ 800-метрова улица в строеж. На едно от кръстовищата налетях на шефа, който обикаляше с джипа си. Като ме видя, слезе и се развика:
— Лъчо, какво правят два камиона на улицата, има ли толкова работа!? Светът гори, а ти разточителстваш, а аз се чудя откъде да изкарам 5 лева!
Продължих нататък, потънал в мислите си и вече усещах огромната тежест, която се стоварваше на гърба ми. Видях се с колегата, груповия технически, и му казах, че се налага веднага да се прибера, защото нещо се е случило с баща ми. Тръгнах си с маршрутка.
Вече в Сливен взех колата и се отправих към апартамента. Но нямах дори ключ за входната врата. Възрастна дама ми отвори, прибирайки се от магазина. На етажа – нищо особено, миризмата бе, както винаги -- на стар блок, населен с предимно възрастни хора. Позвъних, поблъсках – нищо, ни звук зад двойната врата. Съседката, която предполагам се беше обадила, се подаде зад едва отворената врата вдясно. "Не сме го срещали от десетина дена, бяхме се разтревожили отначало, но после се сетихме, че може да е на вилата на село и се успокоихме." Излезе и другата комшийка:
— Какви 10 дена, най-малко две седмици са! – тя бе достопочтена жена на около 75 години. На бузата си имаше тъмновиолетов белег, което ѝ придаваше сериозност.
— Ама вече се притеснихме и решихме да ви се обадим...
— Мога ли да погледна от терасата ви? – помолих аз.
— Да, разбира се. Аз също надничах, но нищо не се вижда.
Преминах по дългия коридор и после през хола излязох на съседската тераса. Надвесих се внимателно – вратата към балкона беше леко открехната. Самата тя обаче бе закрита от раздърпана бамбукова щора. Погледнах надолу-- 5 етажа.
— Ще се опитам да прескоча оттатък. – казах и понечих да се покатеря на парапета.
— Не, не, в никой случай, мойто момче! Трябва да дойде ключар и да се обадим в полицията.
Осъзнах, че това е правилният начин, а и от другата страна терасата бе претъпкана с натурия, което правеше прехвърлянето твърде рисковано. Тръгнах да търся ключар, но ме притесняваше това, че бе последният работен ден преди Великден – Велики четвъртък.
© Лъчезар Цонев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Чакам...
-
Не, не е свързано с COVID, баща ми не е боледувал от коронавирус. Но пандемията беше обявена, в България това се случи на 8 март 2020 г. Затвориха заведения, кухни, болници...Лични лекари не отговаряха на позвънявания. Настъпи параноична истерия. Баща ми сам ни предупреди да се пазим и да не се виждаме. Той се превърна в косвена жертва на COVID. И неслучайно описвам случката с шефа, който губи самообладание: "Светът гори, а ти разточителстваш, а аз се чудя откъде да изкарам 5 лева!"
-
С ковида ли е свързано? Нищо не ме учудва: на мой познат на майка му само като чуеха годините и симптомите, отказваха да идат на адрес (3 пъти). Два пъти той водеше частна сестра със система и на частно лекар.
-
Да, абсолютно реално е, дори не променям имената, просто не мога. Пепи, пиша го в реално време, продължението ще е шокиращо за тази сакрална ковид
2020 година, предшествана от 30 годишен "Преход", доминиран от хибридната руска намеса, довела до невиждано разделение и "тиха" гражданска война в България! -
Научих нова дума - натурия. чакам с интерес...
-
Истински случай ли е...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Поздрав!