2 мин reading
Това се случи през 2020 година. Беше пролетно време – средата на април. В този ден бях на работа в Нова Загора, когато иззвъня телефонът и чух предвзетия глас на сестра ми:
— Батко, какво правиш? Сигурно си на работа... Ами, обади ми се съседката от бл. 20 и казва, че от една седмица не са виждали баща ни. Звъним с майка, но телефонът му е изключен...
— Добре, с майка нали се чуват, предните дни не му ли се е обаждала?
— Ами тя не си спомня, нали е с деменция. – "Не знам нищо, не помня...", чух гласа на майка ми.
— Добре, тръгвам веднага към Сливен!
Насочих се надолу по обекта, представляващ 800-метрова улица в строеж. На едно от кръстовищата налетях на шефа, който обикаляше с джипа си. Като ме видя, слезе и се развика:
— Лъчо, какво правят два камиона на улицата, има ли толкова работа!? Светът гори, а ти разточителстваш, а аз се чудя откъде да изкарам 5 лева!
Продължих нататък, потънал в мислите си и вече усещах огромната тежест, която се стоварваше на гърба ми. Видях се с колегата, г ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up