Откровенията на Наой, запечатани в непресъхващата Вселенска памет
“Светът е безкрайна сфера,чийто
център е навсякъде, а окръжността -
никъде”
Хермес
Аз, Наой, върху тези листи обличам в твърда форма запечатаните свои мисли в неизчерпаемата велика Вселенска памет.
В тая точка от безкрайната си траектория обитавам планетата Икло. Икло е вселенско име, а нейният първообраз е носил древното име Гея.
И тя се намира в Хипервселената, управлявана от съвършения дух на Елма.
А има още безброй Вселени. И всички те са създадени от зачеващите лъчи на безименото или всеимено Безкрайно, наречено още Сияеща Светлина.
И духът на Елма е с нас и ние сме с него в извънвремието. Докато потънем отново във вечната обител на Светлината до следващата трансформация.
Безкраен съучастник съм във Великото тайнство на Израстването на Битието, което периодично променя полюсите и формите си, но никога не ги повтаря.
Тук съм свободен човек. Една първична Божия искра, преминаваща от тяло в тяло през дългия си път. Десетте молби на Елма определят смисъла на присъствието ми във Вселената. А те са: ”Любете! Радвайте се! Давайте!
Пламтете! Учете! Искайте! Страдайте! Прощавайте! Творете! Почивайте!”
Тук всички сме прекрасни. Основните ни тела са феерични конгломерати от минерали, кристали и метали, съвършено съчетани, но сме пластични и гъвкави. И имаме четири тела - минерално, биологично, астрално и духовно. А няма пространство от Хипервселената, в което да не съм бил, с което и да е от четирите си тела.
И още е дълъг пътят ми на Икло, докато пристигна в измеренията на Ясновселената, свалил от себе си като ненужни одежди две от телата си. Зная всичко за пътя, който дотук извървях. А от Вселенската памет извлякох пълната му спирала, която чрез слово ще нарисувам върху свитъци.
И нека моите откровения бъдат уроци за младите човеци, които са сега и които ще дойдат отново на Икло. И нека ги възприемат със десетте си сетива и да си служат с азовата космическа енергия, докато телата им станат прозрачни като планински кристал и се стопят в пространството.
Тогава те ще прекрачат завинаги прага на следващото измерение. И ще се радват на Великолепието на Ясновселената, която ще бъде новата им родина.
Бях един от многото, които обитаваха прамайката на Икло - Гея. Връщал съм се като човек в хиляди утроби. А тогава Гея беше кръгла и се въртеше като пумпал. И се спуснахме на нея от видимия свят на Вселената. Бяхме много. Идвахме отдалеко, от много далеко. Звездата, на която се родих, беше от елипсата на Галактика в един далечен звезден куп. Бяхме на повече от сто светлинни години от Млечния път, а масата ù беше двадесет слънчеви маси.
И имахме светли тела и светло съзнание. Познавахме Всемира и вечното му движение. Радвахме се, когато от плътната материя като дърво от зрънце израстват звездни системи. Радвахме се и когато материята разкъсва пространството и изтича през небесните кладенци. Защото всичко е планът на Твореца, а Той е велик.
Ние, човеците на всички Вселени, бяхме Негови клетки. И се подчинявахме на Вселенските закони. А те ни издигаха все по-нагоре по Пътя към Създателя. И владеехме много познания. Знаехме, че всички космотресения се дължат на това, че някъде материята не е могла да последва Отец ни по пътя на Неговите нови решения. Защото Духът придвижва принципите си по посока на Отеца, която никога не е статична.
И знаехме, че Вселените са хармония. А те дишат с дъха на Създателя и са проекции на Неговите идеи. Той размества материята с могъщата си сила, трансформира я и унищожавайки относителното, запазва абсолютното равновесие във Вечността.
И познавахме всички запълващи пространството Космически енергии и Висшата мъдрост. Владеехме магнитните токове и имахме звездоходи, които многократно надбягваха лъчите.
И бяхме риониди - общност от велики съзнания, които общуваха безсловесно, предавайки и приемайки мислите си. И познавахме Хипервселената като следяхме нейните промени, обхождайки я. Строяхме звездни планове, за да бъдем в хармония със Създателя. И ни свързваше само едно чувство - Любовта.
И когато нашата звезда-майка остаря и стана немощна поради енергията, която загуби, когато започна да се раздува от старост, ние вече имахме своя звезден план. И не дочакахме тялото да изстине и побелее, а потеглихме към Хлоя. А Хлоя беше вселенското име на една млада и красива звезда, около която кръжеше и Гея.
И преди да докоснем короната на Хлоя, ние се възхитихме от синия геоид на небесно тяло, чиито магнитен шлейф се вееше в пространството като на
млада невяста. И обикнахме тази планета и слязохме на нея, за да починем. Беше Гея.
А еволюцията тук беше преживяла три критични точки по траекторията си. Водна обвивка, поява на монолитна суша, разчупена суша. И като прекосихме въздушната обвивка на Икло, се насочихме към една част от тялото ù.
А беше прекрасна твърд, оградена с вода. Приличаше на огромна градина, цъфтяща и издаваща аромати, събрала в себе си всички цветове на дъгата. Хлоя сипеше щедро лъчите си отгоре и осияваше красотата ù. И хиляди бяха видовете растения в това зелено царство - от треви до огромни дървета. Беше топло и влажно, но на по-големите части на Гея имаше ледове.
И живи тела се движеха и издаваха звуци, но не бяха човеци. И им дадохме име - животни. Някои от тях летяха из въздуха, а други се движеха из водите. Имаше и пълзящи или ходещи с израстъци по сушата.
Срещаха се и такива с четири израстъка. Двата им служеха да се движат, а другите два - горните, да захващат всичко и се хранят с тях. И това бяха човекоподобни или човеци, защото имаха зазоряващо съзнание. Бяха различни видове. И броят им беше различен, според това в коя точка от спиралата на еволюцията се намираха. Някои от тях бяха свирепи като хищни животни. Те подбираха изострени камъни, с които се избиваха взаимно, за да се изяждат.
А имаше и човешки гиганти с много косми по тялото и груби челюсти. Те стържеха и дялаха камъка, за да си служат с него. Други палеха огън и обработваха кожи на зверове. И те не можеха да извръщат глави назад и да ги вдигат нагоре към небето. А се тътреха по земята с провиснала надолу глава.
Имаше и човеци, които общуваха помежду си със звук и жест. Те притежаваха елементарни оръжия и рисуваха по кости и скали в пещерите. Обработваха кожи, ловуваха с примки и ловяха риба. И бяха високи и едри - над два метра и имаха тъмна кожа. Гиздеха се с огърлици, шареха се с бои и сечивата им бяха от кремък и кости. Опитомяваха животни и бяха най-високоевоюлиралите човеци. Живееха в пещери, в палатки от кожа или в колиби над водата. И всички бяха творения на нашия Създател, но на светлинни години назад от нас в еволюцията.
Защото ние бяхме с тела повече от енергия, отколкото от материя. Структурата ни и строежа бяха прекалено сложни за грубата и твърда материя на Гея. И владеейки до съвършенство собствената си енергия и енергията на космическите лъчи, ние можехме да променяме формата и плътността на телата си. От етер през плазма до плътна материя. И това постигахме чрез силата на мисълта и волята си. А очите ни виждаха целия спектър на светлинните лъчи - от ултравиолетовите до инфрачервените. Ушите ни чуваха от инфразвука до ултразвука.
Тогава се случи нещо непоправимо. Ние нарушихме Законите на Вселената. А всичко започна като игра. Бродейки между високите цъфтящи треви и огромните дървета, намерихме тяло на човек.
А Гея се беше завъртяла вече повече от тридесет пъти около себе си. Духът на тоя човек беше напуснал тялото. И то беше разкъсано от животно, но не много. Човекът беше умрял повече от загуба на кръв, отколкото от раната си. И решихме да изучим тялото. Подробно опознахме строежът на материята му отвън и отвътре и нейните форми. Осъзнахме смисъла на всяка телесна част. И управлявайки силата на своята енергия, и овладели силата на вселенската енергия, ние опитахме да трансформираме телата си в човешки от Гея. И се получи. А за да не свиваме прекалено обема си, направихме телата си високи около четири метра. И отначало поехме съвкупността на двата пола в едно тяло.
Веднъж, когато Хлоя сипеше благородните си лъчи над Гея, тръгнах да се разхождам с новото си тяло. Прекосих нисък хълм, обрасъл целия с храсти.
И съзрях човешко същество, приличащо на мен. Беше млад и едър мъжкар, слабо окосмен, с дълги сплъстени коси. И кожата, и очите, и косите му бяха тъмни. На шията си беше окачил гердан от разноцветни охлюви, нанизани на растителна нишка. На мускулестото си тяло имаше два дълбоки белега от рани. И през едното си рамо бе наметнал небрежно кожа от дребно животно.
А лицето му беше скулесто и едро, с добре развити челюсти и широк нос. Имаше месести и издадени напред устни. Беше коленичил и търкаше парче плосък камък в също така плоска повърхност от скала. И беше така вглъбен в работата си, че не забелязваше нищо около себе си. И ако не бяха клонките на храстите, които раздвижих с високото си тяло, провирайки се между тях, той не би ме забелязал.
Изведнъж човекът спря да търка, ослуша се и се огледа. А нямаше как да не ме забележи, защото стърчах много над храстите. Той стана и, обърнал лице към мене, застина в очакване. Продължих да вървя към него. Бях два пъти по-висок и гледах право в очите му. И видях как за миг в тях припламнаха искри. Той се спусна към мен и усетих неприятния мирис на тялото и дъха му. И аз, още не овладял напълно управлението на тялото си, бях светкавично повален от силните му ръце. Възседна гърдите ми и обхвана с широките си длани шията ми. Започна да ме души.
И аз, енергийно-плазменият човек, пришелецът, за първи път усетих с трансформираното си тяло физическата болка. И изпитах непознато чувство.
По тялото ми пробягаха тръпки. И нещо започна да пулсира силно в гърдите ми. Закрещях с все сила и осъзнах, че това е страхът.
А веднага след това съобразих, че не съм това четириметрово тяло и че съм много по-могъщ от този първичен човек. Защото имах знания и умения, за които той и не подозираше. Пренасочих поток от енергия към шията си. Човекът изрева от болка и изненада и ме пусна. Скочи и побягна. А на около десетина метра от мен се спря и започна да оглежда дланите си и да духа по тях. Миришеше на опърлена кожа.
И се опитах да му предам мислите си, че повече нищо лошо няма да му се случи, но той хукна да бяга. Шмугна се в близките храсти и го изгубих от погледа си.
Обсъждахме обстановката на материка, на който се бяхме установили. Всяка привечер, когато Хлоя потапяше светлото си тяло зад хоризонта, ние възвръщахме истинската структура и строеж на телата си, за да не забравим същността си. Решихме да останем за неопределено време, за да помогнем на тия човешки същества с първично съзнание и нищожни познания да израстат по-бързо.
Давахме имена на всичко, което ни заобикаля в тая среда. А самият материк нарекохме Атлантида, което на нашия език означава Нова родина. Изучихме всички форми на материята и състава им. И всяка утрин ставахме по форма и структура човеци от Гея. Опознахме техните усещания и чувства, напълно непознати за нас и ни очароваха. Защото ние, рионидите, притежавахме велика разумност, но нямахме сетивност. А любовта беше единственото чувство, което познавахме.
И три пъти след това обиколи Гея своята звезда Хлоя. Ние все още се обичахме силно и владеехме закона за единството. Но някои рионидни единици на великата ни общност започнаха постоянно да пребивават в новите си тела и това все повече им харесваше. В тях надделяваха новите чувства и сетивност.
Построихме първото мегалоселище. С енергия и познания, които пригодихме към материалната структура на Гея, ние започнахме да обработваме до съвършенство камък, дърво, кожа, метал. Приобщихме към себе си първите групи от човеци. И от наблюдатели ги превърнахме в наши помощници и съмишленици. Те придобиха нови, непознати за тях умения. И гледаха на нас като на богове и ни нарекоха синове божии. Къпехме се заедно с тях в кристално чистите води на реките и езерата. Опушвахме, соляхме и сушахме месо на убити животни, което те ползуваха за храна. Самите ние поддържахме телата си с плодове, които имаше в изобилие и с много малко тревисти растения. От роговете и бивните на убитите животни ги научихме да изработват гребени, съдове и украшения.
И в средата на първото мегаселище оформихме огромна стъгда. Избрахме за нея най-равната част на материка, която се намираше почти в средата му.
И сътворихме три храма - на Хлоя, на Познанието и на Красотата. Формите им бяха кръгли, но бяха различни по големина. Този на Хлоя беше най-голям - диаметърът му беше около стадий и половина и с височина девет плетра. Този на Познанието беше с диаметър около стадий, а височината му беше седем плетра. Този на Красотата беше с диаметър половин стадий и висок три плетра. Имаха входове и от изток, и от запад, и от север, и от юг. До тях водеха дванадесет стъпала. Целите храмове бяха покрити със злато. Таваните бяха от слонова кост и украсени със злато, сребро и орейхалк - благороден метал, нареждащ се след златото. Стените бяха покрити с благородни сплави и камъни - яспис, хризолит, диамант, сапфир, рубин, топаз и други. Храмът на Красотата имаше зали със стени от кристал, в който можеше да се гледа като в огледало.
Подовете в храмовете бяха от бял, розов и черен мрамор, съчетани в прекрасни рисунъци. В централната зала в храма на Хлоя беше разположена огромна статуя на Бога на звездата. Той е изобразен с човешко тяло, седнало върху трон. Облечен е в златна мантия с различни по дължина лъчи, насочени във всички посоки. На главата му имаше корона с девет топки от сребро и покрити с различни по цвят скъпоценни камъни. Всяка топка имаше свой цвят и символизираше определена планета, обикаляща около Хлоя.
Построихме и домове, в които да живеем. Бяха прекрасни. Съградихме ги високи и светли, от разноцветни каменни блокове. С мозаични подове, изобразяващи чудни картини от нашата звезда-майка. Отвътре ги украсихме богато с дърво, кожа, мрамор и ценни камъни. Така развихме усета на сетивата за удоволствие на тялото и се подчинявахме все повече на материята.
И вече бяхме разграничили човеците по някои вътрешни и външни белези и по поведение на два вида, които ние нарекохме мъже и жени. Нашите енергийно-плазмени тела не притежаваха пол, а ние се размножавахме по обменно-трансформационен принцип. И проследявайки битието на всички форми на живот на Гея, виждахме как мъжките и женските тела, допирайки се, извършваха акт, наречен от нас чифтосване. После женските екземпляри изграждаха и отглеждаха у себе си тялото на новото същество. И тогава извадихме женския пол от новите си тела и всички бяхме мъже.
Един ден, в който Хлоя изливаше благодатните си лъчи върху Гея, аз почивах под чадъровидна акация и се наслаждавах на аромата ù с обонянието на новото си тяло. Току-що бяхме построили домове за нашите звездоходи. Домовете имаха отварящи се чрез плъзгане покриви. Със специални вакуум-помпи се изтегляше въздуха от хангарните клетки, за да не влияе на космическите машини. Високият вакуум се поддържаше от прецизна вакуумна техника. Всичко постигахме като използувахме нашия висок интелект и възможностите на човешкото тяло.
И така полегнал под красивата акация, бях се отдалечил доста от мегаселището и бях сам. И изведнъж съзрях една млада човешка жена, която бяхме нарекли с името Вая. Тя прекосяваше с грациозните си нозе тревите и идваше към мен. И се приближи и ме погледна с тъмните си очи. Прочетох мисълта ù. А тя беше: ”Ти си хубав мъж. Харесваш ми и искам да съм с теб!” И приседна до мен. Тялото ù беше стройно и с прекрасни пропорции. И я докоснах нежно, а кожата ù бе мека и гладка. Очите ù излъчваха нежност. Отпусна глава на рамото ми. И аз бях великан в сравнение с нея, а тя беше крехка като дете. Прегърнах я и изпитах непреодолимо желание да докосна с цялото си тяло нейното и да се слея с нея. И да усетя някакъв нов вид наслада - такава, каквато досега не бях усещал. И за първи път вършех това, което бях виждал да правят човеците на Гея стотици пъти. Осъзнавах, че не биваше да го правя, но вече бях твърде привързан към материята, почти колкото човеците. И желанието ми се оказа много по-силно от волята. А не помня колко време бе изминало, откакто не бях си връщал истинската енергийно-плазмена същност. И се почувствувах успокоен, уталожен и щастлив. Това, което се случи, беше върховен израз на любовта ми към това човешко създание. И тя беше се превърнала в част от мен.
След девет месеца аз станах баща на момченцето, което Вая роди. То много приличаше на мен. Беше първото дете, родено от любовта на две космически раси. Един напълно нов жител на Атлантида, който щеше да напише новата ù история.
© Диана Кънева Всички права запазени