9.06.2007 г., 20:38

Отначало

1K 0 0

Отначало е като мъгла, все едно вали град и се опитваш да видиш какво става навън, но прозорците са слепи... Слепи и не можеш да проникнеш в светлината... Само глухи лъчи тихо се прокрадват в хола...

На пода в хола, на паркета ми, сенките на предметите се очертават по-ясно от всякога...

Сетне слънцето прокарва пръстите си по сградите отсреща по оградите на дворовете, листата на голямото дърво, което съвсем скоро ще отсекат, да, знам, че ще го отсекат, опашките на котките, сега всички предмети навън изглеждат много по-истински отколкото всъщност са. Целият град изглежда по-истински и съм готов да му повярвам, да се впусна в него стремглаво, забравил кой съм...

Слънцето и дъждът са сестри...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Питър Хайнрих Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...