Фройд е казал: "Отношенията с другия индивид са ВИНАГИ СРЕДСТВО, НО НИКОГА ЦЕЛ..." И е бил много прав! Смятам, че трябва да си много доволен от това, че постигна своята цел! Но не разбирам защо го правиш? Не разбирам какво целиш с това? Не ти ли стига, че за малък отрязък от време сгромоляса всичко - целия ми малък свят! Преди ти да се появиш, той беше едно приятно място, една красива палитра от светове всякакви, които бяха истински. Сега... сега всеки ден рисувам на платното с различен цвят една красива усмивка, а преди тя самата си беше там. Не ти ли стига, че ме накара да вярвам в химери? Не вярвах в сапунените мехури, не вярвах, че нещата могат да бъдат розови! Но ти упорстваше и успя да накараш да не мисля така! Построи кули от красиви слова, които оказаха се лъжа! Разби крепостните стени около моето сърце... взе го в ръце и започна нежно да го галиш. Горкото то! Само ако знаеше какво щеше да му се случи? Само ако знаеше, че щеше не просто да го разбиеш, а да го разкъсаш на мънички парчета... Никога не би стояло така в ръцете ти и не би мъркало от удоволствие като котенце! Горкото ми сърце! Но не е виновно то, а аз! Аз, защото не сложих край на нещата навреме! Не се доверих на усещанията си, а послушах примамливия глас на любовта!... Мина време и всичко се промени! Вече не ме боли! Сега на мястото на дупката в гърдите ми има буца лед. Благодаря ти, че се появи! Благодаря ти, че ми показа, че всичко е една лъжа! Наистина ти благодаря!

Но моля те, би ли ми обяснил защо искаш да знам за новия остров, който си покорил? Защо искаш да го показваш пред мен? Какво, по дяволите, целиш с това? Кълна се, че не разбирам! Опитвам се да съм човек с теб, а ти не го оценяваш! Или всичко е, за да си върнеш, че бях първата, която реши да напусне кораба ти по свое желание, а не защото ти вече нямаш нужда от мене? Това е смешно и нелепо, както всичко между нас! Аз не пъхам постиженията си в лицето ти, защото смятам, че така не се прави! Това, което съм завоювала, си е мое и не смятам да вадя пиратската си карта, да я разпъвам на масата пред теб и да ти показвам колко много и какви острови съм покорила. Островите са си твои! Да са ти честити! Пиратствай на воля и се радвай на завоеванията си! Наистина искам да си щастлив от това и с това! Просто ме остави да плавам в океана, да следвам своите хоризонти, да покорявам своите острови и да печеля още пирати на своя кораб. Животът е едно безкрайно пътешествие. Не ме въвличай в твоето, защото то е лъжовно и измислено! Неистинско и подвластно на цигарения дим и пиратските питиета. Моят свят ли... Той... Той е моята крепост, ЗА КОЯТО СМЯТАМ ДА СЕ БОРЯ! Смятам да я ЗАЩИТАВАМ ОТ ТАКИВА КАТО ТЕБ, ДЖАК!

На добър час,

Жозефин