ОТПЛАТА
В болничната стая жените бяха четири. Разговорите тук започваха в ранни зори и се въртяха все около децата - синове, дъщери, снахи, внуци... Две от тях бяха вдовици, та за мъже се говореше рядко. Всяка искаше да се похвали със своите, с успехите им; трудно някоя се решаваше да сподели някоя тревога...
На едно от леглата, вперила замислен поглед в прозореца, седеше едра възрастна жена, около седемдесет и пет годишна, и сякаш не чуваше разговорите на другите наоколо. На шкафчето до нея имаше само бутилка с минерална вода и чаша. Величка, най-възрастната, не казваше почти нищо за себе си. Знаеше се само, че е вдовица от десетина години и че има дъщеря и син в чужбина. Никой не я посети нито веднъж, никой не й донесе нищо. Хранеше се само с болничната храна, която явно не й стигаше, и с остатъците от храната на Данка, която винаги й ги предлагаше, да не ги хвърля... Не я видяха да си купи нещо за ядене, не почерпи другите с нищо. Имаше в шкафчето си пакет бисквити, които изяде сама ...