Отпуск
Не всеки може да го получи, когато му е нужен. Или когато изнемогва от напрежение и стрес. Особено неотложен е при боледуване, но човек не намира сили да си го издейства, осъзнавайки празнината, която зейва в офиса след поредния изпаднал колега. Отпуск. И колкото и невероятно да звучи, тя успя да го доживее. Седмица на седмото небе. Нахвърля набързо сака и куфара в багажника и завъртя ключа на автомобила си. Нищо. И как да запали, като не беше ползван от месец. Къртичи живот- с метрото до работа и обратно, кратки разходки в парка под блока и вечер съзерцаване на звездите над града отвисоко. Но паркингът беше пуст, нямаше от кого да поиска помощ. Набра номера на Алекс. Само да е свободен днес. Вдигна, тя го помоли да дойде, а той отвърна, че не е много смешна първоаприлската ѝ шега. Отне ѝ известно време да го убеди, че не го поднася, но все пак след половин час той пристигна да ѝ подаде ток и тя се запъти да излиза от София. Забавлението отне още около час, тъй като не се сети да мине по околовръстното, а покрай новоотцепените участъци за бъдещи метростанции. Задръстванията се поразредиха към покрайнините на града, а надеждата й, че най-после счупи каръка, се поокопити. Шофираше отначало нервно, като дете, отдавна невидяло панаира, притичващо от люлките към въртележката, после рязко завиващо към стрелбището, копнеещо за огромния плюшен тигър. Постепенно се кротна, като видя, че пътят ѝ спори, успя да мерне няколко щъркела из захарния памук на рехавите облаци и се разнежи от цъфналите дървета из гората. Наля си ледена вода от крайпътната чешма и пи жадно, докато й замръзнаха зъбите. Усмихната продължи и не след дълго пристигна в малкия старопланински градец. Приятелката й вече беше поръчала кафето и я посрещна на масичката навън. Не вярваше на щастливото съвпадение — свеж въздух, слънчице, птички пеят, ревът на автомобили започна да избледнява в съзнанието ѝ. Скоро се появи и третата им приятелка в обедната почивка. Очертаваше се невероятно начало на отпуска. Телефонът ѝ звънна и тя посегна да извади очилата си от джоба на якето, в който небрежно ги пъхна на път към кафенето. Беше празен. Другият също. Ровенето из дамската чанта също не даде резултат. Леко обезпокоена се запъти към автомобила си на паркинга, огледа и тротоара, по който беше дошла. Пресече отново на пешеходната пътека, след като изчака преминаващото превозно средство. Изпод него се подаде самотната рамка на парчета. Сърцето ѝ се сви, стъклата бяха цели, но силно надрани. Заплатата ѝ се валяше натрошена в праха.
Тогава всъщност разбра, това беше знак. Вече няма да се преработва, нито да се взира така детайлно във всичко. Ще отделя повече време за любимия си сайт за литература, дори и да краде от часовете за служебните повинности. И още довечера ще набере с лупа онзи разказ, който не я оставяше на мира от предишния отпуск.
Свързани произведения
Коментари
-
Когато човекът забравя, съдбата му напомня. Зарадва ме появата ви, Костадин, Роси. ☺
-
Хубаво е понякога човек да сваля очилата си, за да починат очите и мислите му. 🙂
-
Много свежарско се е получило,ама пустите очила,само кат са сета за моите и ме спихва
.Поздрав. -
Много се радвам на коментарите ти, Иржи. ☺ Проза пиша отдавна, но не мисля, че всичко е за споделяне. Дебютът ми тук беше през 2019. И не мога да се отъждествя с лирическата, макар че носи и мои черти. Благодаря ти за съветите, от ❤.
-
Браво, Светле, браво! Като за дебют е мнооого добро! Само , с извинение, думата "преработва" има значение на нещо сбъркано, некачествено, което трябва да се преработи, а ти я употребяваш в смисъл "да се престараваш в работата" и е хубаво да я подмениш с израза в кравичките...Или ще кажеш "Кога стана калайджия...." И на мен на първия разказ колега ми каза, че дясната страна съм я оръфала...Няколко души разпитах, много съм им благодарна, и сега се старая винаги да са подравнени и от двете страни. Нали затова сме колектив- да се учим и помагаме...Чакам случката от предишна отпуска!
-
Права си, Пепи. Много добре ми подейства този афоризъм.☺
-
Сетих се за един афоризъм с Хемингуей: през деня минава съсед покрай двора му и го вижда седнал на градинската маса и пише:
- Здрасти, как си, какво правиш?
- Пиша, работя - съседът се позачудил и подминал.
На свечеряване минава пак и го гледа да копае.
- А сега, работиш ли, работиш ли?
А, не, почивам си. Цял ден работих.
Всичко е до нагласата. И отпуската не винаги "отпуска".
Умно! -
Много окуражаващи са думите ти, Мария.Ще опитам. 💕
-
Докато четях, имах чувството, че се разпознавам. Макар че не съм шифьр. 🤣 Стана ми мило и усмихнато. А разказът ти ме убеди, че ти си и добър прозаик, Светличка!👍 Браво!👏😘🌷Чакам нови разкази от теб!
-
Редактирам веднага, Красе. Пак заповядай.☺
-
"Нямаше никого на паркинга да му поиска помощ." - Паркинга беше пуст и нямаше от кого да поиска помощ..или нещо такова; "да му поиска помощ" заради словореда сякаш заради паркинга иска помощ. Знаците са около нас. Но дори и пътните знаци не се зачитат, та какво остава за житейските. Пиши пак, Светулке
-
Усмихнато благодаря ви подарявам,
щастлива съм да ви чета и опознавам. ☺ -
Свежо и приятно.
-
И аз съм на същото мнение! Животът учи и от теб зависи, какъв ученик си!
-
Светулче, не знаеш какво печелиш, когато губиш.
Поздрави !
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
