Отпуск
Не всеки може да го получи, когато му е нужен. Или когато изнемогва от напрежение и стрес. Особено неотложен е при боледуване, но човек не намира сили да си го издейства, осъзнавайки празнината, която зейва в офиса след поредния изпаднал колега. Отпуск. И колкото и невероятно да звучи, тя успя да го доживее. Седмица на седмото небе. Нахвърля набързо сака и куфара в багажника и завъртя ключа на автомобила си. Нищо. И как да запали, като не беше ползван от месец. Къртичи живот- с метрото до работа и обратно, кратки разходки в парка под блока и вечер съзерцаване на звездите над града отвисоко. Но паркингът беше пуст, нямаше от кого да поиска помощ. Набра номера на Алекс. Само да е свободен днес. Вдигна, тя го помоли да дойде, а той отвърна, че не е много смешна първоаприлската ѝ шега. Отне ѝ известно време да го убеди, че не го поднася, но все пак след половин час той пристигна да ѝ подаде ток и тя се запъти да излиза от София. Забавлението отне още около час, тъй като не се сети да мине по околовръстното, а покрай новоотцепените участъци за бъдещи метростанции. Задръстванията се поразредиха към покрайнините на града, а надеждата й, че най-после счупи каръка, се поокопити. Шофираше отначало нервно, като дете, отдавна невидяло панаира, притичващо от люлките към въртележката, после рязко завиващо към стрелбището, копнеещо за огромния плюшен тигър. Постепенно се кротна, като видя, че пътят ѝ спори, успя да мерне няколко щъркела из захарния памук на рехавите облаци и се разнежи от цъфналите дървета из гората. Наля си ледена вода от крайпътната чешма и пи жадно, докато й замръзнаха зъбите. Усмихната продължи и не след дълго пристигна в малкия старопланински градец. Приятелката й вече беше поръчала кафето и я посрещна на масичката навън. Не вярваше на щастливото съвпадение — свеж въздух, слънчице, птички пеят, ревът на автомобили започна да избледнява в съзнанието ѝ. Скоро се появи и третата им приятелка в обедната почивка. Очертаваше се невероятно начало на отпуска. Телефонът ѝ звънна и тя посегна да извади очилата си от джоба на якето, в който небрежно ги пъхна на път към кафенето. Беше празен. Другият също. Ровенето из дамската чанта също не даде резултат. Леко обезпокоена се запъти към автомобила си на паркинга, огледа и тротоара, по който беше дошла. Пресече отново на пешеходната пътека, след като изчака преминаващото превозно средство. Изпод него се подаде самотната рамка на парчета. Сърцето ѝ се сви, стъклата бяха цели, но силно надрани. Заплатата ѝ се валяше натрошена в праха.
Тогава всъщност разбра, това беше знак. Вече няма да се преработва, нито да се взира така детайлно във всичко. Ще отделя повече време за любимия си сайт за литература, дори и да краде от часовете за служебните повинности. И още довечера ще набере с лупа онзи разказ, който не я оставяше на мира от предишния отпуск.
© Светличка All rights reserved.
.Поздрав
