10.04.2020 г., 9:42 ч.

Отровената вещица 

  Проза » Разкази
1281 5 8
33 мин за четене
Отровената вещица
- Той е... прр... пръв?!- тя заби нокти в лицето си. Той ли е пфф.. Или е стръв?- оскуба косата си назад и го загледа отчаяно и потъващо... само за секунда- Опръскана с кръв?- говореше насечено иии... откровено подигравателно тя. От време на време, забърсваше екстремно пресъхналите си разранени устни, от които си въобразяваше, че капят лиги...
- Извинете я, инспекторе! Не ѝ обръщайте внимание... Разбирате ли... Аммм... ОКР-то- направи се на интересен докторът- Извинявам се... Обсесивно-компулсивното разтройство, а в нейния случай и вече с прояви на параноидна шизофрения, не може да бъде, така де... бръщолевеше объркано плешивецът, докато си наместваше малките очилца, така че очите да са над рамките, а мазната му усмивка, съчетана с гарвановият му нос подпечатваха перфектно образа на отритнатия от големите, продължаващ „омазняванията“ си пред тях, със сиромашката надеждица един ден да бъде на мястото, което според него заслужава.
- Ще ме прощавате, докторе- започна с д ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Каролина Колева Всички права запазени

Предложения
: ??:??