Отровената вещица

   - Той е... прр... пръв?!- тя заби нокти в лицето си. Той ли е пфф.. Или е стръв?- оскуба косата си назад и го загледа отчаяно и потъващо... само за секунда- Опръскана с кръв?- говореше насечено иии... откровено подигравателно тя. От време на време, забърсваше екстремно пресъхналите си разранени устни, от които си въобразяваше, че капят лиги...

   - Извинете я, инспекторе! Не ѝ обръщайте внимание... Разбирате ли... Аммм... ОКР-то- направи се на интересен докторът- Извинявам се... Обсесивно-компулсивното разтройство, а в нейния случай и вече с прояви на параноидна шизофрения, не може да бъде, така де... бръщолевеше объркано плешивецът, докато си наместваше малките очилца, така че очите да са над рамките, а мазната му усмивка, съчетана с гарвановият му нос подпечатваха перфектно образа на отритнатия от големите, продължаващ „омазняванията“ си пред тях, със сиромашката надеждица един ден да бъде на мястото, което според него заслужава.

   - Ще ме прощавате, докторе- започна с дълбок и респектиращ глас полицаят- но не съм съгласен с Вас. Дори сред най-ментално увредените, а смятам, че госпожица Алба определено не е такава- след тези му думи, в очите ѝ проблясна жива лудост и сякаш започна да го търси и гони с погледа си- има какво да се чуе. Те трябва да бъдат внимателно изслушвани, защото често скритият им глас е решаващ- извиси се над доктора- В много... Много ситуации. А демоните в тях, които Вие потискате с лекарствата си, често са образи на съвсем физически реални зверове... Но... не съм тук, за да говоря, или споря с Вас... инспекторът се прокашля- Нимфеа!?- обърна се към нея и гласът му омекна- Нали така е първото Ви име, госпожице Алба?- внимателно направи стъпка към нея, тя настръхна като котка пред куче. Присви глава към раменете си- Не искам да Ви плаша- и изненадващо пристъпи с още една крачка напред- Разберете ме, Вие сте ключът, който ще сложи зад решетките истинският виновник.

   - Виновник?- прошепна тя- Виновник за какво, полицайче?- и му се ухили така, сякаш скри истинската емоция- Търсиш го в главата ми ли? Или го виждаш в лицето ми, а?- Нимфеа отново посегна да забърше лицето си, но той беше по-бърз и сложи кърпичка в ръката ѝ. Сякаш не му се случваше да общува с хора като нея за първи път.

   - Юнипер... Това е името ми, кърпичката е за теб... все пак тези ръце трябва да държат и нещо красиво, нали?

   - Инспектор, Винифера!- поядоса се докторът, може би защото и двамата не отчитаха присъствието му...

   - Шшшш! Тихо, докторе!- погледна го Юнипер- В момента ти не си тук...

   - Да, да... Като ти скочи, ще те видя аз тебе!- довърши под носа си той.

   - Ще си понеса последствията... Излезте и стойте пред вратата... Моля!- отново извиси глас той. И набитият от злобичката си гномистично нисичък доктор излезе...

   - Така- обърна се отново към Нимфеа той, но в същата секунда тя го сграбчи с две ръце за ризата и го придърпа към себе си. Очите ѝ се наляха с кръв. Силно изшмърка с носа си. Вените на врата ѝ изпъкнаха. Но той запази самообладание. Бавно спусна ръцете си надолу, докато се изгубят от зрителното ѝ поле и също толкова бавно ги провря между нейните отдолу, обгърна ги пръст по пръст и ги смъкна. Склерите ѝ бавно се избистриха- Знаеш ли, Нимфеа, сигурен съм, че ме разбираш. Идвам за пореден път при теб и имам усещането, че отчаяно се опитваш да ми кажеш нещо и всеки път нещо ти пречи... Или пък някой??!- погледът му сякаш бъркаше навътре и търсеше истинските цветове на душата ѝ- Прав ли съм?- тя се изстреля към прозореца и седна на перваза. Започна да се клати напред-назад. Сложи кърпичката на коляното си и започна прилежно да я сгъва, докато остави избродираната шевица в ъгъла отгоре, прегъвайки и самата нея и я сложи под слънчевия лъч. Погледна го. Той ѝ се усмихна. Тя се разплака... И се засили на бегом към металната рамка на леглото си. Заби краката си в него няколко пъти, сякаш да заключи колената си, той отиде при нея и се опита да я вдигне- Не така, госпожице Алба, недей! Моля те!- тя запищя и започна да го блъска, но въпреки ударите ѝ, той я изви към себе си и направи нещо като прегръдка- тя не е тук, Нимфеа! Нея я няма... спокойно... Постепено тя се отпусна и сложи глава на гърдите му. Затвори очи. Постоя така около десет минути- минути, в които тя сякаш просто изчезна. След това повдигна дясната си ръка и започна да го потупва в областта на сърцето.

   - Туп-туп! Туп-туп... туп-туп... тихичко прошепна тя... Намери я, полицайче!

   - Кого, Нимфеа?- също толкова тихо отвърна той.

   - Отровената... Намери отровената... Тя ще ти каже кой е виновникът... Погледна го право в очите и... после му заби един шамар... А това и той не го очакваше- Намери вещицата!- продължи тя с хъс и дори леко се усмихна- Вещицата ще ти посочи звяра... даже затананика мелодия.

   - А тази вещица... Има ли си име, Нимфеа?

   - Овесът никне от земята... Овесът е по-остър от тревата... Овесът лепне по ръката... Не позволи и на Калата да разцъфне... В този момент докторът отново влезе.

   - Край! Разговорът ви приключи! Свиждането свърши! Довиждане, инспекторе!

   -По-полека, докторе! Има и други клиники, в които може да бъде лекувана!- доближи се до него- И аз ще намеря начин да я махна от тук!- после вдигна очи към нея.

   - Тя си няма никого! А и ти не си ѝ никакъв, инспекторрр... амм Винифера!- нагло отговори човекът в бяла престилка.

   - Довиждане, Нимфеа!- отново ѝ се усмихна. Тя го погледна и изви главата си към стената отсреща. Той го проследи и излезе.

   - Ще видим кой кого, господин инспектор!- процеди през зъби докторът- Ще видим!

   - Е, Нимфеа? Доволна ли си?- тя изръмжа- Непослушните се наказват, нали знаеш?- тя скочи с двата крака на леглото, той повдигна самодоволно очилата и още по-пъклено веждите над тях, и си и излезе. Но след петнадесет минути влезе сестрата с подноса...

   Юнипер се качи в колата. Потрополи с ръце на волана. Говореше си на глас. От както жена му почина, му се случваше все по-често и по-често. Деца нямаха и работата беше единственото нещо, което в момента, го държеше жив. А той беше див. И това момиче определено му беше влязло под кожата. Преди две години, намерена до кофа за боклук, пребита като куче и изхвърлена като такова, с почти смазана челюст. Лудостта дошла после... така казват. Обвиниха леля ѝ за случилото се. Осъдиха я на пет години. Но той беше убеден, че това далеч не е всичко и е може би не съвсем... истината, но големите от горе не му бяха дали шанс да „рови на свобода“.

   - Мисли като нея!- каза си той- Мисли, Юни!- запали колата- Ах, тая леля... Ще ида пак да я видя... И какъв е тоя овес?

   Паркира на две пресечки от затвора, въпреки че беше с личната, а не служебната кола. Представи се на служителите и те го подканиха да изчака, където трябва. Доста време мина. Един висок пазач му махна с два пръста да го последва. Женският затвор беше мъчна картинка. Обитателките му отдавна бяха изгубили „женственото“ в себе си, ако не броим сексуалните намеци, които направо си бяха груби твърдеци, една към друга и още повече към пазачите.

   - Десет минути!- избоботи дългучът. Юни влезе.

   - Здрасти, Калия!- каза той, тя стоеше с гръб към стената и трополеше с кутрето си по нея. Имаше малко татуирано „А“. Изплю се на земята- Виждам, че се радваш да ме видиш...

   - Ти ли, бе... Ти ли, нещастен кучи... тръгна към него, но дългият отпред удари силно по решетката и тя заби краката си на място. Само ръцете ѝ бяха с белезници.

   - Син?- провокира я инспекторът- Няма да ме трогнеш. Интересува ли те какво се случва с Нимфеа?

   - Разбира се!- озъби се тя- Ама само, ако е умряла!- изкрещя, а той леко присви ръката си в юмрук.

   - Някога ти добре се постара да я премахнеш. Кое те спря, Калия? Или по-точният въпрос е... кой?

 -  Знаеш ли, нещастникооо... Какво е да „заврат във фурната“ ти тесто, което не е ясно дали ще втаса, а пък ако втаса, к‘во ще вземе да се пръкне, или ти пък няма да пукнеш?

   - Бъди по-ясна, Калия.

   - Ти тъп ли си?... Ааа... забравих... ти си мъж!- и се изплю отново на земята- Тъй... Когато ми предложиха да бъда „майка под наем“, не бях много дос, дори никак не бях навита. А то... взе, че стана, а кинтите, които дойдоха, никак не бяха малко... А и онзи доктор... Изродих три. Първото дадох, ама другите два червея реших да задържа- ей така, за да се правя на мамичка. И кой мислиш ме провали? Кой мислиш ме натопи?

   - Не знам, Калия, кажи ми!

   - Собствената ми кръв, инспекторчеее... Сестра ми! Капката ми вода!- Тук направо се изхрачи.

   - Разкажи ми за нея, Калия... тя избесня и направо започна да съска насреща му.

   - Идваш ми тука едва за втори път, от как ме натика в тоя ад, а сега искаш да ти разкажа за тая пачавра? Що? К‘во се промени? Или нещо намери, което промени случая ли? С к‘во ти стана по-интересен?- той изпъшка- Или оная мръхла ти е влязла под кожата? А? Така ли е? Ооо... Май имаме попадение.

   - Кажи ми за сестра си, Калияааа!- надигна тон Юни, защото явно се изтърва.

   - За Авена прекрасната?.. Проклетница... Дано жегата в Ада да е най-малкото ѝ наказание. И камшиците, които я шиб...

   - Престани!- изкрещя той- Млъкни! И в медицинския ти картон пише, че си раждала четири пъти, а не три...

   - Тъй лии? Ама ти и внимаваш? Щото ти ми казваш... Е, нека и аз да ти кажа нещо... Авена разбра, че не можеше да има деца и когато ме усети с какво се занимавам, вместо да ме издаде, ме накара да износя нейното. Нейната розичка. Иии, аз се съгласих. И след това тя срещна него.

   - Кой? Кого е срещнала тя, Калия?

   - Убиеца си. Знаеш ли, детективчее... Неведоми са на Оня пътечките...

   - Какво ми казваш?

   - Авена забременя от тоя.

   - Който ти наричаш убиец? А защо никой не знае за смъртта на сестра ти? Къде е нейното дете?   Така дее... другото...

   - Ааа... Обърка ли се, полицайчее?... Затри я той... вдън земя, та се не видя. И нейното остави на мене и... Не го направи веднага мръсникът... Мина бая време, а... После ме издаде... И когато разбрах... Малката никаквица, беше порастнала... Реших да си го изкарам на нея...

   - Като я прибиеш като куче? Ами другите деца? С тях какво стана?

   - Не ме прекъсвай!- пак се изплю- Щях да избягам. Аз на всичките леля бях. Ама тая я мразех.

   - Защото не я роди ти ли?

   - Взех я с мене. Дъждът ни криеше в мрака. Ама скри и мене от нея. Не издържах и я ударих. Малката кифла падна на земята. После я ударих пак, и пак- гледаше в земята така, сякаш отново го прави... И пак, докато спре да мърда- ухили се... Докато някой не удари мене... Аз се намерих вързана за стол около децата, полицията вече беше дошла, а малката кучка... розичката. Абе ти как стигна до нея? Ти ли я намери? Ти ли я видя?

   - Да, Калия! Аз я намерих... Но след време болницата се погрижи да я изпратят в друга... по-специална такава... Калия се засмя още по-истерично- А какво направи със сестра ѝ, Калия? Какво направи с тази, която ти роди?

   - Ха-хааа!- взе да подритва стола- При кукувиците? Ти да видиш? Розичката нещастна, е луда? А ти от къде си сигурен, че съм родила „тази“, а не „този“? Ха-хаа... Коя всъщност е розичката, инспекторчее?

   - Днес няма какво повече да си кажем с теб, Калия!- изпъшка Юни, стана и излезе. „Сигурен съм, че няма смъртен акт за сестра ѝ. А може би и самата Калия не знае. Ами, ако е жива?... Някога се отказа, но сега е време да влезеш в калта, инспекторе...“

   Доктор Арвенс (така пишеше на баджа) се прибра от работа. Хвърли ключовете на масата, погледна стълбите и се озъби зловещо. „Какво ли прави моята малка Селина?“ Леко присви гримасата, защото синината под лявото око, вече си личеше. Приготви спринцовката и се качи по стъпалата. Докато се качваше, стойката му постепенно се изправи, хвърли очилата на земята, заприлича на мъж и малко по малко свали маската на уж оплешивяващата си глава. Отдолу се показа пепеляво руса коса. Бавно отвори несмазаната, скърцаща врата. Отиде до леглото. Там имаше жена- в дантелено-бяла нощница, широко отворени лешникови очи и мраморно, лишено от всякакъв цвят и потрепвания лице. Той седна до нея. Наведе се, подуши я, облиза я от врата до ухото.

   - Моя малка, Селина- прошепна властващо той- При мен си само втора година... А виж в каква двойка се превърнахме. Ти спечели моето внимание и бавно се превърна в греховно мое притежание. Сочните ти бедра помнят хвата на дланите ми... И макар и в това състояние, все още сякаш ми се подръпваш. Може би душата ти все още се бори. Още ли се сражаваш така яростно, Селина?- захапа устните ѝ, леко повдигна ръка със спринцовката и я заби в хълбука ѝ- Ония твоя... Любовникът ти- бързо го приключих! Помниш, нали?- Покри очите ѝ с превръзка за сън- Мътна и кървава е нашата, а?- Сграбчи гърдите ѝ и зарови главата си в тях. След това я облада... А тя... не помръдваше. Когато насити инстинктите си, взе четката за коса и я среса. Смени бельото ѝ. После я гримира- Медикаментозната кома е добър приом!- и подхвърли червилото в ръцете си- Малкото ти копие, все повече заприличва на теб. Голяма красавица е, така да знаеш... Довечера ще навестя нощтната смяна. Винаги трябва да има ред и контрол!- зениците ѝ сякаш леко се ушириха... но той беше вече до вратата и не забеляза...

   Дъждът силно блъскаше по тавана на колата. Той я угаси, вече си беше вкъщи. Сложи торбата на главата си, с вечерята, която си беше взел и притича до входната врата. Метна я в кухнята и побърза да си метне един душ. След десет минути, вече беше човек. Вечеря, изпуши една цигара, докато гледаше дъжда през прозореца и си сипа едно уиски.

   - Хайде, Юни! Време е отново да поработиш, момче!- каза си той. Изкара информацията по случая, която беше гепил от управлението и започна внимателно да я чете. Записваше си встрани неща, които смяташе за важни. След това отвори лаптоп-а и пак се порови- Какво ли ще стане, ако напиша „овес“ в Гугъл? Я да пробвам!- Още първият резултат го накара почти да разлее уискито си на масата, когато я плъзна по нея- Ти да видиш! „Avena sativa”… или още... овес- Ами, ако всъщност Нимфеа знае за майка си? Какво каза Калия? Нейната розичка... Ами ако и нейното име?..- и пак използва търсачката... А резултатът- Блатна роза, Лилия, Лотус- Да му се не знае!- подскочи като ужилен той- Май трябва да навестя докторчето вкъщи... Грабна ключовете за колата и с мръсна газ заби по пътя.

   Докато караше започна да превърта лентата в главата си за срещите си с Нимфеа. Последният ѝ поглед, когато извъртя главата си- какво имаше отсреща на стената? Олющената с пръсти мазилка, май всъщност беше рисунка... Но каква беше? Ами когато седна до прозореца?- със силно присвити очи гледаше през стъклото, все едно се опитваше да разчете „кода“ на дъждовните капки- Нимфеа сгъна кърпичката срещу слънцето, а шевицата?... Беше сгънала маказите* на канатицата*, така че да изобразяват „род“.

   - Как може да съм толкова сляп?- докато Юнипер се самообвиняваше, все пак се свърза с управлението, за да му дадат адреса на доктора. Спря пред къщата. Почука на вратата, никой не отвори. Не се чуваха и стъпки... нищо... Все пак си позволи да влезе. Миришеше странно- спарен въздух и нещо лепкаво и неопределено. Нито една лампа не светна. Не беше мръсно, но тук-таме някоя паяжинка в ъгъла и позабърсания отгоре-отгоре прах, подсказваше, че обитателят на тази къща, не се задържа много тук- Тук има нещо гнило, доктореее... А пръстите по прахта? Не приличат на размера на ръката ти... Знаех си, че има нещо около теб!- Юни извади телефона си и звънна отново в управлението- Я ми провери, тоя доктор Арвенс, има ли роднини?- отговорът отсреща го накара да стане още по-подозрителен: „Само братовчедка. Живее на 30 километра от града.“- Става все по-интереснооо... Потършува в чекмеджетата, колкото и тъмно да беше. Нищо. Огледа снимките в рамки... Бяха само две. А жената на едната, му се стори силно позната- Ах, Калияааа!- процеди през зъби той- Нека да навестим и братовчедкатаааа... Дъждът беше спрял, но въздухът беше вледеняващ... С братовчедката удари на камък. Адресът се оказа несъществуващ. А може би... и тя. Този път инспектор Винифера звънна в болницата, в която беше Нимфеа.

   - Добър вечер! Обажда се инспектор Винифера. По-рано днес идвах при ваш пациент. Можете ли да ми кажете адресът на лекуващият ѝ лекар, доктор Арвенс? Къде мога да го намеря? Имам нужда от неговата помощ!

   - Съжалявам! Не мога да Ви дам такава информация!- отговори му се отсреща.

   - Как така не можете!- ядоса се той- Аз съм...

   - Момент, господин инспектор! Станала е някаква грешка!

   - Какво имате предвид? За какво говорите?

   - Нямаме лекар с името Арвенс!- той се хвана за главата, сви телефона, така че да не го чуят и извика.

   - А кой тогава лекува Нимфеа Алба?

   - Доктор Алваро Селина! Иии... Господин инспектор...

   - Да? Какво?

   - Преди петнадесет минути нареди да я преместят!

   - Какво? Абе, вие... отново изръмжа.

   - Говорим за нисичък, оплешивяващ, приведен, набит човечец, с очила, нали?

   - Не бих казала, инспекторе!

   - Нито е приведен, нито е набит, нито е с очила! И със сигурност не е плешив!- тук вече той тръшна телефона и направи рязък обратен завой.

   - Е, сега я втасахме!!! Пак звънна в управлението и пак си поиска адрес!... За името Алваро Селина, му дадоха два. Тук не се замисли и ги провери на GPRS-а. Този в града отпадна на момента, ала другият... Инспектор Винифера за пореден път подпали гумите на колата в тази нощ... И сега надпреварата беше между двамата...

   Къщата беше навътре в гората. Този път разкопча кобура си. Тук трябваше да бъде готов на всичко. Нямаше светещ прозорец. Взе ножовката от багажника на колата и отиде до вратата. С нейна помощ и с мъжката си сила, я отвори почти безшумно. Тя проскърца. Той извади пистолета, намери ключа и светна лампата. Тук имаше ток. Огледа се хубаво. И Калия отново се появи на една снимка. Пулсът му се ускори. Отведе го по стълбите нагоре. А коридорът след тях- до вратата. Хвана оръжието с две ръце. Беше заключено, но тук, без да се церемони- я разби. А тя „светеше“ безмълвна на леглото.

   - Ккаа... Калия?- обля го студена пот- Или... Авена?- зениците ѝ се разшириха- Гръм да ме удари! Та вие сте близначки!?- спусна пистолета надолу и се приближи. Две капки вода... Но тази беше бистра, беше чиста. Злобата отсъстваше. Беше красива! Никога не се беше заглеждал така в Калия... в другата. Докосна китката ѝ, хвана ръката ѝ, на кутрето имаше татуирано „К“, леко я разлюля... нищо- Какво става тук? Какво са ти причинили? Тоя изрод нещастен... Колебанията бяха до тук. Юнипер я хвана на ръце, през кръст и колене и я вдигна от леглото. Нещо метално падна на земята. Беше пирон... кървав. Огледа я. Ръката се беше разкървила, сякаш умишлено се беше убождала. Но нямаше време да мисли повече. Понесе я почти на бегом от стаята, през къщата, та до колата. Полежи я отзад и метна едно одеяло. Остави следи след себе си, но не му пукаше. Запали колата и драсна.

   - Авена? Чуваш ли ме, Авена? Боже, нямам никакво време! Нито аз, нито... тя!

   Заведе я в съседния град и я настани в болница с друго име. Мислеше си да я постави под охрана, но щеше да бие на очи... може би на неподходящите. Изчака да мине прегледа и говори с лекаря:

   - Какво става, докторе? Как е тя?

   - Няма да Ви лъжа... Анализът на кръвта показааа... Който ѝ го е причинил, е голям звяр и за съжаление е много наясно с транквиланти, опиати и наркотици. Тя е в дълбока медикаментозна кома, граничеща с отравяне. Насилвана е многократно. И въпреки това, се е погрижил сърцето и мозъкът да издържат. Интересно беше пробождането в ханша! Не знам от какво е, нооо... тъжно се усмихна докторът.

   - Пирон?- вметна инспекторът. Това падна от нея, когато я вдигнах!- и му го показа.

   - Човешкият мозък, съзнанието... все още са ни твърде непонятни и забранена тайна за нас лекарите, в частност невролозите?

   - Какво имате предвид?

   - Че омразата ѝ към този „човек“, ѝ е дала макар и теоретично невъзможно, физическата сила да постави пирона така, че да се самонаранява. Не е губила почти никакво количество кръв, но достатъчно, за да осъществи минималистична реакция при неминуемо силен дразнител...

   - Като разширяването на зениците?

   - Именно...

   - Може ли да я видя, докторе?

   - Да! За малко!- Юнипер влезе при нея и клекна до леглото към главата ѝ.

   - Знаеш ли, Авена? Съжалявам за всичко, което ти се е случило... За едно обаче не съжалявам... Срещнах дъщеря ти!- очите ѝ отново реагираха- И знаеш ли? Напомня ми за сестра ми... толкова нежна, но борбена и несломима по дух. И не- умът ѝ не е „кух“. Но така е по-удобно! Сега отивам за нея!- леко я погали по косата- Обещавам... ще ти я върна!- и излезе.

   Когато се прибра, вече се съмваше. Ала за сън, време нямаше. Направи си едно силно кафе за отскок и отново потегли. Отиде директно в болницата. Свали записите от камерите, взе и досието на доктор Алваро Селина и пусна за издирване лицето от двете снимки. Не успя да разбере къде е отвел Нимфеа, но помоли да го пуснат в стаята ѝ. Оставиха го сам. Погледна към стената. Приближи се. Личеше си, че рисунката е издълбана с пръсти- малка лилия, под сянката на овес, чийто листа, се спускаха надолу, за да я погалят. Усмихна се. Порови се из стаята, поогледа се... Нищо. Обърна и дюшека на леглото на обратно. Щеше да излиза когато се обърна за последно. Под крака на леглото се подаваше нещо. Отиде и го надигна- в кухата част на металния крак, беше натикана кърпичката... неговата. Той я разгърна. Надписът, може би от кръв, гласеше: „Ставаме двама- каза чудовището- ставаме брат и сестра. Още половин триъгълник в рода!“- последното беше написано по посока на шевицата. Гледа кърпичката дълго време. Време, в което отново и отново превърташе лентата на случилото се до сега. Затвори очи. В един момент протегна ръката си в празното пространство... И малките пръсти се нанасяха почти два пъти в голямата мъжка лапа. Юнипер се облещи.

   Изхвърча от болницата. Отиде в затвора. Влезе при нея и директно просна кърпичката на масата.

Какво означава това, Калия? Можеш да четеш, нали?- иронично и с яд започна той.

   - Значи си разбрал?- студено и монотонно отвърна тя.

 -  Кое? Че си родила момче, или че познаваш доктор... прокашля се- Арвенс, или може би Селина?- нахаканата Калия се изпари. И на нейно място в ъгъла се изтупка безтегловната и уплашената- Сега игрички ли ще ми играеш?

   - Значи ме е излъгал?- прошепна тя.

   - Кой? Кой те е излъгал, Калия?

   - Мизерник! Нищожество!- изкрещя тя.

   - Не е бил мистериозният любовник, нали? Не той те е предал на полицията? Кажи ми, Калия? Той те е запознал със семействата? Той е създал „канала“! Родила си син на сестра си, който може би е трябвало да бъде негов?... И той те наказа... тя потрепери. Може би ти си измислената братовчедка на доктор Арвенс? Но къщата му- сякаш сега проблесна в главата му, къде видя онзи отпечатък прах- е истинска... И знаеш ли? Синът ти е там!- Юни стана и излезе- Пардон... синът на сестра ти! И знаеш ли? Жива е! Твоята капка е жива!- и си тръгна.

   Обади се за подкрепление. Потегли към първата къща, която посети. Съпротива нямаше, защото нямаше от кого. Звярът беше избягал. Нимфеа беше с вързана уста, разкрачени на стол крака и завързана към масата. Той отиде до нея. Махна парцала от устата ѝ.

   - Нимфеа, добре ли си?- погледът му стигна до долу. По единия глезен се беше стекла, вече засъхнала кръв. Тя изви глава нагоре.

   - Таван! Там е той!- инспекторът прати хора горе.

   - Докторът да не би дааа?- беше му трудно да го изрече и отново погледна крака ѝ.

   - Не! Не!- зави главата си тя в двете посоки- Мене няма да отрови!- извади от чорапа си едно бръснарско ножче- Аз си го причиних, за да не му позволя, само крака... В този момент, колегите му доведоха момче. Видимо по-уплашен, въпреки че бяха на една възраст- Половин триъгълник!- каза  Нимфеа.

   - Значиии, ти знаеш?- започна леко изненадан Юнипер, защото сега поведението ѝ, беше далеч по-адекватно- И не сиии... Главата тиии... Умът тиии...

   - Винаги е бил на мястото си!- погледна го право в очите- Е, може би не в началото, когато наистина ме дрогираха. Трябваше ми време, докато се отърва от лекарствата. Трябваше да те накарам да обърнеш внимание на „доктора“. Звярът е многолик, нали? Макар с времето, точната доза „лудост“, се приучих да идва на точните места и моменти! Така или иначе, аз нормален живот до този момент, не съм имала, ааа... не знам дали щее... Май и теб заблудих?! Как се сети, че съм тук?- Юни извади кърпичката.

   - Явно знаеш тайните на шевицата!- усмихна се- Тя и „стенодрасканицата“ ти, ме доведоха тук.

   - А майка ми?

   - В болница е... В съседния град! Ще се оправи!

   - А неговата?

   - И тя е наа... мястото си. И по този повод... погледна го Юни- не си ли склонна един ден да го вплетеш в канатицата?

   - Той винаги е бил част от нея!- усмихна се Нимфеа. Когато излязоха от къщата, преди да се разделят по колите, тя попита Юнипер: „К“ е на светло, „А“ е в тъмното, нали?

   - Предполагам!- каза Юни, без да е сигурен, че я разбира и потеглиха всеки в посоката си...

   Годините минаваха. Присъдата бе удължена с още десет години... Авена отиде да види сестра си. Разговорът беше дълъг. Определено имаха какво да си кажат. Когато излезе тъкмо беше заваляло. Погледна нагоре. Скри се набързо в колата. Изтрополи с ръце по волана. Сега на татуираното кутре, пръстенът на буквата „А“, стоеше като корона... А седмица по-късно откриха тялото на мъж с пепеляво-руса коса, обесен на скалите над морето... и само кладата му липсваше, защото... Звярът беше отпил от отровата си...

   Инспектор Винифера напусна и града, и държавата. Никой не разбра какво го накара...

*Канатица- елемент от шевица. Един от най-разпространените символи в световен мащаб. Триъгълниците в него, които се наричат *макази, са основните съставни части. Тяхното “свързване” във върховете представлява създаването на семейство, а триъгълниците под и над тях са поколението, което оставят след себе си.

Avena sativa- Овес

Nymphaea alba- Блатна роза, Бяла водна лилия

Juniperus communis- Хвойна

Vitis vinifera- Лоза