Когато дойдеш да ме молиш да съм с теб - вратата ще ти покажа - излез...
Нарани ме в момент, когато беше ми нужен като въздух, вода. Излъга ме знаейки, че лъжата ме погубва. Бяхме приятели, а ти загърби това заради нея (тя беше мой бегъл заместител в живота ти). Идваше в сънищата ми, сякаш да ми докажеш, че не е толкова лесно да те забравя. Гонех те - прозореца затварях, да не влизаш повече, но късно осъзнах, че не идваш оттам, а от сърцето ми. Изтръгнах го... болеше... кървеше... спря да тупти.
Сега идваш и искаш да сме заедно, но как, ми кажи, без сърце да чувствам... Искам да те обичам, но сетивата ми ми казват да спра. Искам да те прегърна, но по-добре да не те докосвам. Искам да те целуна, но го искам прекалено много. Искам да те вкуся, но се страхувам, че пак... пак... ще боли...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация