Паноптикум в калейдоскопа - 7.
7. И защо човек да се вживява
Главова седеше до масичката в хранилището по химия и хич, ама хич не искаше дори да се надигне. Напоследък й беше много приятно така – седи си, не се напъва да мисли, дори не си припомня страниците от учебниците, гледа безизразно излитащия от цигарата дим и...
И – нищо...
Това е животът – да не те вълнува абсолютно нищо...
Дори възможността директорката да надникне и я види с цигарата. Какво толкова – забранено било...
Ама животът си тече, а малките кефове правят един голям – живот без напрежение...
Стигат й ядовете със заплатата. Малко, много малко плащат... Но къде да отиде? Не й се напрягаше, не търсеше звезди в небето, не искаше силни вълнения...
От малка още си беше така – спокойна, незабележима. Хващаха я нейните само, когато някой се опитваше да развали спокойствието и логиката на бавното движение...
Като оная Котева – старата учителка, която си позволи да й каже: „Да, може и да съм ти предавала, но не помня... Прекалено семпла ли, сива ли си била...”
А Главова се учеше добре – според изискванията. Каквото трябва – наизуст, каквото не успее да разбере – пак така...
След гимназията започна с химията – другаде не я приеха. Но пък тя й даде търсеното спокойствие...
Лошото беше, че в това ново училище я направиха веднага класна. Изкара четирите години, отпрати учениците – и не се сещаше сега за никого от тях. Защо й са? Подписа им дипломите и това е достатъчно...
Сетне й дадоха сегашния клас...
Ама там едни...
Все идваха колеги да й се оплакват. Като си нямат работа...
Главова не желаеше конфликти с родителите. Стигаше й оня баща, дето редовно звънеше, питаше как е синът му и се заканваше, че ако нещо...
Ми, Главова да не му е ангел-хранител? Успяваше да задържа исканията на учителите за разглеждане на поведението на момчето в съвета, обещаваше на директорката, понякога се сопваше на колегите си...
А оня ден Котева дойде при нея с изписан лист – предложение до съвета относно нейна ученичка. Била пушила, моля ти се, пред входа на училищния двор. Така и каза Главова на директорката – не е в двора, може... Пък се оказа, че имало закон и правилник, според които никъде не се пушело...
И сега няма да заучава всичките им документи, я... Пушело момичето пред входа, лошо впечатление пред родителите на малките правело... Много важно! Да свикват...
Взе предложението от Котева и, след като я изпрати, го смачка и метна в кошчето... Ще им уйдисва на акъла, ама ха...
Защо да се вживява, защо да се трови...
Навън беше вече тихо. Смачка фаса. В кабинета се чуваше шум, местеха се столове. Трябва, все пак, да влезе...
- Тихо, тихо... Ники, сядай!
Върлинестият Николай се захили насреща й:
- Здравейте, госпожо, много се радвам да ви видя... Аз отивам до тоалетната...
И тръгна към вратата, недочакал разрешение. Нямаше и смисъл – Главова отдавна беше се отказала да въвежда някакъв ред в часа...
- Сядайте... И пишете...
Отиде до дъската и взе маркера. Формули, формули...
А отзад...
Какво ставаше отзад не я интересуваше. За тая заплата... И защо човек да се вживява...
© Георги Коновски Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря, Иржи!
-
А по мое време учителите бяха еталон за поведение и подражание/освен латинския../, за елегантност и ги разделяхме на имащи обаяние и нямащи...А навън пушеха....само циганките! Сега учители и деца заедно пушат или ходят на купони...Георгииии, видя ли, как ме зариби, та изчетох наведнъж всичко и нямам търпение за следващия разказ! А и ме върна толкова назад....
-
Благодаря, Стойчо!
На Главова смени "г" със "С", Маева е наистина Мая и т.н. Измислено няма!
Впрочем, и двете чакат пенсия. -
Пълна апатия...
Така създаваш атмосферата на живота в днешното българско училище, че...
Хората са притиснати от безхаберието (безпаричието),че им е все същата от много години! -
Благодаря, Ппи, Мариана, Елке, адаш!
-
"Това е животът – да не те вълнува абсолютно нищо..." Все така ли ще продължаваме? Поздрави, много истинско е!
-
Безразличие, бездушие... Мъртводушие!
Поздравявам те. -
Няма да се вживявам, ще замълча... и само ще продължа да чета...
Поздравления!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
