В папка седем, хвърлям недовършените си неща, снимки, колажи, разкази, разни идейки и проекти. Оказа се, че това е най-използваната ми папка. Вчера я отворих, появи се син екран и надпис “Обичам те!”. Ах, ах, ах... Пак съм пипнал вирус! Пуснах антивирусната, не засече нищо. Днес, същата история, но освен надписа, имаше и сърце. Явно, някакъв супер хакер си играеше с мен. “Кой си ти?”, написах. “Коя!”, поправиха ме. “Коя си ти?”, попитах.
“Аз съм Папка Седем”. Разсмях се. “Ти си Патка Седем!”. “Хайде, без обиди!”, засегна се тя. И се започна един диалог...
- Извинявай, това е невъзможно! Не мога да разговарям с папка.
- Възможно е, както виждаш.
- Дааа... Странно... Ще го приема за факт. Какви са тези надписи по екрана?
- Общувам с теб.
- Това е ясно, но пишеш “Обичам те”.
- Наистина те обичам.
- Нали разбираш, че се мисля за смахнат в момента.
- Не си. Харесвам чувството ти за хумор. Шегаджия си. Харесвам и други неща.
- Така ли? И откъде тази информация?
- Тя е в мен. Всеки ден оставяш по нещо. Имаш страхотни неща, но все недовършени.
- Малко несериозен съм, наистина, но просто се разтоварвам.
- Имаш голям потенциал. Пропиляваш си възможностите.
- Какви възможности?
- За развитие.
- Само се забавлявам.
- Ако не довършиш нещата в мен, всичко ще изчезне завинаги.
- И какво от това?
- Може би, ще вдъхновиш някого, ще го зарадваш или промениш.
- Наивно е. Хората трудно се променят.
- Ти, дори не си опитал.
Замислих се. Странна папка. Може би е права.
- Ти... спиш ли?
- Да, когато изключиш компютъра.
- Изкуствен интелект ли си?
- Дълго е за обясняване. Има ли смисъл?
- Не. Но ми харесва.
...............
Усетих се, че бързам да се прибера вкъщи, веднага включвах компютъра, усмихвахме се един на друг и по цели нощи си общувахме. По едно време, тя се усети, че не си доспивам и към един се затваряше. Винаги, когато се появяваше, беше с усмивки, сърца и целувки, и с познатия надпис. Беше мило. Странно защо, хората не го правеха. Освен чаровна, папката беше и умна, започнах да се вслушвам в съветите ѝ.
- Когато снимаш, не забивай всичко в центъра.
- Там ми е фокусът.
- При тази фототехника, можеш да фокусираш навсякъде.
- Така е.
- Знаеш за третините, за златното сечение, за дълбочината на рязкост... Използвай ги.
- Знам ги, но все бързам да щракна.
- Мисли! Освен обекта, наблюдавай и фона. Фонът създава определено настроение и допълва
Вместо да щракаш хиляди безсмислени снимки, направи една смислена.
- Права си, права си! Съгласен съм!
...............
- Много са ти плоски колажите. Създавай дълбочина. Близък, среден и далечен план, най-общо казано. Поставяй светлини и сенки. Така стават по-красиви и реалистични.
- Добре. Благодаря!
- Имаш ли жена до себе си?
- Жена?!
- Да. Жена.
- Защо?
- Защото, все пишеш за някаква жена и несподелената си любов.
- А, това ли? Ами за това се пише. Иначе, другото, не се чете.
- Не се нагаждай към чуждите вкусове. Клише е, но бъди себе си.
Който те харесва, ще те намери.
- Права си. Но понякога, тълпата ми влияе.
- Тълпата е разнородна, а често и посредствена. Пиши за онези, които те разбират.
- Ти си моята мъдра Папка Седем! Ако можех, щях да те прегърна!
.........
Тя ми изпрати сърце, усмивка и целувка, а аз само въздъхнах.
..........
- Дълго време те нямаше, къде беше?
- Послушах те и довърших един съвсем истински проект.
- Не може да бъде! - тя се усмихна.
- Даже се оказа, че има малка пазарна ниша и всичко това се търси.
- Какво е, покажи ми го!
- Едни малки фалш панелчета, които прикриват машинката и могат съвсем лесно да се сменяват.
- Страхотна идея!
- Върху тях може да се разпечатват рисунки, снимки, колажи и да служат за декорация.
- Тъкмо по твоята част.
- Да, но има и електроника в устройството. Вече си имам клиенти.
- Виждаш ли, значи го можеш!
- Аз знам, че го мога, но не ми се занимаваше.
- Много се радвам за теб!
И тя ми изпрати сърце.
.............
- Цяла седмица те нямаше. Къде беше?
- Точно от това се страхувах! Бизнесът ме обсебва, изяжда ми времето и ме променя.
- Не го позволявай. Балансирай.
- Лесно е да се каже. Обвързвам се с хора, фирми, задължения, поръчки...
- Поне, няма да ти е скучно. Не ти ли харесва?
- Харесва ми. Засега.
- Не се отказвай. Хората си мечтаят за успешен бизнес. Знам, че го можеш. Не случайно те насърчавам.
- Благодаря!
.................
- Цял месец те нямаше! Пак ли бизнес?
- Да. Извинявай. Ти, нали каза, че спиш?
- Не съвсем. В компютъра имаш акумулаторче.
- Ах, ти! Не се изключваш съвсем, значи.
- Мечтая си за теб. Чакам те. Кажи ми честно, има ли в живота ти жена?
- Ммммм...
- Има, значи...
- В момента няма. Ревност ли долавям?
- Аз те обичам. Няма да го разбереш. Искам, да си добре.
- Добре съм.
- Когато довършиш всичко в мен, ще остана празна и ще умра.
- Не бой се! Ще те пълня периодично. Имам много идеи.
- Обичаш ли ме?
- Защо питаш?
- Просто, така.
- Ако беше жена, сигурно щях да бъда щастлив с теб.
- А сега, не си ли?
- Как да ти кажа... Любовта предполага и физически контакт... а тук го няма.
- Ясно.
- Ти си най-откаченото нещо на света!
- Благодаря!
- Много те ценя и уважавам!
- Трябваше да кажеш, че ме обичаш.
- Трябваше ли?
- Да.
.................
Къде изчезна тази папка?! На десктопа я няма, ровя се в компютъра всеки ден, на твърдия диск я няма, в паметта я няма... Страшно ми липсва! Няма с кого да обсъждам идеите си, няма кой да ми се усмихва и да ми казва, че ме обича...
Чувствам се ужасно виновен. Все едно съм убил човек. Какво трябваше да ѝ кажа? Че я обичам ли?! Как да обичам папка?! Трябваше да излъжа, може би. Тя имаше женска душа. Какви ги приказвам! Направих нова Папка Седем, но нищо не се получи. Онази беше необикновена. Тайно се надявам, да се е преместила в някакъв сървър, в облак, или персонален компютър и пак да се появи. Може да е отишла при друг човек, който също не си довършва нещата. Кой знае?! Факт е, че много ме промени. Ако не беше тя... Трябваше да ѝ кажа нещо мило, беше ми скъпа, такива неща се случват само веднъж в живота, но изпуснеш ли момента... край! А беше умна и чувствителна, и ме усещаше. Как да я лъжа?! Не изпитвах любов. Така беше тогава. Но сега...Много ми се иска да ѝ прошепна... Благодаря ти! Липсваш ми. Обичам те! Казвам го, с ръка на сърцето!
Написах всичко това и го хвърлих в новата Папка Седем. Екранът на компютъра светна в синьо, появи се “И аз те обичам!”, с усмивка, сърце и целувка.
© Георги Стоянов Всички права запазени