22.12.2018 г., 5:35 ч.

Парфюмираният скункс 

  Проза » Приказки и произведения за деца
498 0 0
8 мин за четене

                       ПАРФЮМИРАНИЯТ СКУНКС

 

- В къщата е влизал крадец!- каза Виктор на брат си Кейд, И то не за първи път, вече няколко плюшени играчки ми изчезнаха!

- На мене нищо не ми липсва...О, не, чакай!Бейзболната шапка, която ми подари баба, я няма! Нали си спомняш, че те питах дали не си я вземал?

- Ще се наложи да поставим капан и да дадем инструкции на Кода, беше заключението на Виктор.- Кода,ела тук! Имаш ли представа кой е влизал в стаята ми?

   Кучето завъртя глава отрицателно. Всъщност, май имаше някакви подозрения относно мармота Клаус, който живееше в една дупка наблизо. Скоро беше се нанесъл и все още обзавеждаше дома си. Нищо чудно да е решил да го направи за сметка на момчетата.

- Ще видим тая работа! - закани се Виктор и зае позиция пред жилището на мармота. Още щом оня се показа, го хвана за врата и с най- зловещия си тон зададе подвеждащ въпрос:

- Струва ли ми се или е така, ама ти май имаш да ми връщаш някои неща, Клаус. Сигурно си спомняш, че не са твои, нали?

- Пусни ме, невъзпитано хлапе, какво съм ти направил! Имаш ли представа колко важна мисия изпълнявам пред обществото? Какво мога да имам за връщане? Домът ми е обзаведен по каталог, всичко ми доставиха с куриерска фирма! Нищо няма да ти дам!

- Но си ми откраднал плюшения делфин и зеления динозавър! Също и бейзболната шапка на Кейд! Ти си долен крадец!

- Не е вярно! Нищо не съм ти вземал, нито на брат ти! Аз съм известна личност, забрави ли, че от мене зависи какво ще е времето в тая страна? Ако не си видя сянката, спукана ви е работата! Ще се извият снежни бури чак до април и носа си няма да можете да покажете навън!

- И как ще я видиш, намеси се Кейд, толкова си затлъстял, че едва ли можеш да си извиеш врата! Хайде, давай ни плюшките и шапката да не викаме татко!

- Сега пък с полиция ли ще ме плашите, гаменчета? Казах ви, нямам нищо общо с бебешките ви плюшки, а шапката ще ми е много голяма, защо ми е? Хайде,пускайте ме, де! Не сте ме видели и нямате никакви доказателства!

  Ако някой от вас не знае, длъжна съм да кажа, че в Америка има старо индианско поверие, че през февруари мармотът трябва да си види сянката. Ако не може, а това става само ако няма слънце, времето ще е студено, ветровито и дори буреносно и пролетта няма да настъпи скоро.

- Кода каза...- започна Виктор, но мармотът бързо го прекъсна.

- Кода е проспал кражбата и нищо не знае! Решил е да се оправдае с мене! Казах ви да ме пуснете, иначе ще се оплача на кмета! Да,всъщност се досещам за нещо...

- И какво е то?- попита Виктор.

- Първо ме пусни и се извини! Иначе нищо няма да ти кажа!

- Пусни го, Вик!- обади се по-големият му брат- Няма къде да избяга, аз стоя на входа на дупката му.

   С явна неохота Виктор пусна Клаус, който припряно започна да приглажда козината си.

- А сега се извини!

- Добре, де, извинявай! Но ако ме лъжеш...Знам къде живееш!

- Момчета, вашият крадец е скунксът Мич, живее малко по-нататък. Той постоянно мъкне някакви неща от вас и от съседите! Вчера го видях с един от кеглите им, а преди три дни носеше кафяв пантоф! Но Кода предпочита да си няма работа с него и затова е натопил мене!

  Звучеше правдоподобно, защото родителите на Виктор вече няколко пъти бяха къпали кучето с доматен сок след стълкновения със скункса. Всъщност, доматеният сок, ако не знаете, е идеалното средство да се спасиш от миризмата на пакостливеца. Явно след такава баня, граничеща с инквизиция, Кода заобикаляше отдалеч местата, на които можеше да срещне Мич.

-Кода, Кода, поклати глава укорително момчето, а ние ти имаме такова доверие! Защо не ни каза веднага? Дори да не си го хванал, просто ни кажи!

  При тия думи кучето наведе виновно глава и изобщо не започна да се оправдава, а двете момчета направиха план за отмъщение. Решиха да жертват още една плюшена играчка и да я поставят в отворения барабан на пералнята. Капакът щеше да се затвори когато скунксът влезе вътре. Може да попитате дали майката на Виктор знаеше за плана. Ами не, иначе как щеше да им разреши, нали след това можеше да й се наложи да купува нова пералня! Но планът беше толкова добър, че това сигурно нямаше да се наложи.

  И ето, слънцето се скри, луната ту се показваше, ту се затулваше зад облаците , а двамата братя бяха нащрек и изобщо не спяха. Дори си бяха легнали с дрехите в леглата за да са готови при нужда веднага да действат. Изведнъж се чу трясък от затварящия се капак и отчаян писък. Без да се бавят,двамата слязоха в мазето и видяха, че някой се мята в барабана на пералнята и крещи за помощ. Пуснаха водата, а вместо прах за пране изляха огромна кутия доматен сок. После пуснаха пералнята на бавни обороти, защото не искаха да наранят Мич. Да гледаш как някой се пере в пералнята понякога е дори забавно , но не и за тоя, който е вътре. След обилното измиване нямаше и помен от лоша миризма.

- И защо крещи така? Просто го къпем, ама той май не е свикнал да си взема душ!

- Вече май ще трябва да го пуснем- каза Кейд.

- Не и преди последната процедура- и Виктор  изля нещо от малко шишенце. Разнесе се силен мирис на парфюм.

- Вик, откъде взе това?

- От стаята на Мануел, естествено! Ти и аз още нямаме парфюми, нали?

- И не си го питал, естествено!

- Че как, той никога нямаше да се съгласи!

- Как ще се съгласи, за някакви си плюшки и шапка...

 Брат му вече беше излял половината от любимия парфюм на Мануел за един, макар и заслужаващ наказание, скункс! Кейд направо занемя от изненада.

- Той няма да разбере, Кейд, ще го допълня с вода и готово! Пак ще мирише на хубаво, нали?

- Вик, какво си направил, той ще побеснее!

- Тогава да му купим друг, виж, имам пет долара!

- Глупчо, парфюмът струва много повече от пет долара!

  През това време пералнята леко полюшваше изпрания и изтощен скункс и той дори задряма в нея.

- Хайде, излизай, Мич!- побутна го Виктор. Скунксът отвори очи и започна да крещи отново. Цяло чудо беше,че не събуди никого.

- Какво направихте, мерзавци! Унищожихте ми аромата за месеци напред! Как ще живея сега, как? Никой няма да ме забелязва и да ме поздравява, а роднините ми ще се срамуват от мене! Всички ще ме смятат за извратен , а жените...О, ами какво ще кажа на годеницата си?

- Така ти се пада като крадеш, глупако! Веднага върни това, което си взел от нас , иначе пак ще те облеем с доматен сок!

- Аз да съм взел нещо от вас? Ами, няма такова нещо, просто намерих една жаба до оградата и я поканих на гости...А делфинчето не знам защо дойде...И беше си сложило една смешна шапка...Динозавърът дори не знам как се отзова при мене...

- Стига бе  , направо ме смая! Откога плюшките ходят на гости на скунксовете, а?

- Ами така си беше, момчета! Ако лъжа, никога да не замириша на себе си, ей на! Сега ще ви ги донеса, нали ще ме пуснете да си отида и да ги донеса,нали,момчета?

 Кейд и Виктор се спогледаха.

-По- добре да дойдем с тебе. Може да объркаш пътя...Така те завъртя пералнята, че може да тръгнеш в друга посока!

 Мич нямаше накъде да мърда и скоро извади навън почти цяла купчина неща, които беше откраднал. Момчетата взеха своите, после позвъниха на съседите да си приберат и техните.

-Каква е тая миризма?- събуди се майката на Виктор- Мануел толкова силно ли се е напръскал, че чак по двора мирише?

  Но тъй като много й се спеше, не стана да провери. Виктор на пръсти се промъкна в стаята на най- големия  брат и внимателно остави шишенцето, но после му дойде нещо на ум. Пусна го на пода и изля малко, все едно,е паднало само и се е изляло.

  А в дупката на скункса Мич годеницата му неудържимо кихаше, оказа се алергична към парфюма! Накрая си тръгна, цялата обляна в сълзи, след като развали годежа.

  Мич подсмърча още малко. Не е лесно да си парфюмиран скункс. Все пак се надяваше да може да се сдобри с любимата си когато си възвърне обичайната воня. Беше му много мъчно, че трябваше да върне откраднатото. Ако някой си мисли, че крадлив скункс може да се поправи от едно къпане с доматен сок и парфюм, много се лъже. Урокът си беше урок, но едва ли щеше да му държи влага за дълго. И Мич започна да крои нови планове как ще се промъкне и ще си вземе нещо хубаво от големия кашон с играчките...Или от гардероба на майката на Виктор...Или от джоба на баща му...Имаше толкова неща в тая къща, защо са им всичките, нали?

  Неусетно се унесе в сън. Луната позяпа малко в хорските прозорци, изпрати шпионски лъч и в хралупата на катеричките, но нямаше нищо интересно.

„Каква скука!“,каза си тя и се скри зад един облак.

                     Март 2017

 

 

© Neli Kaneva Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??