23.03.2025 г., 18:23

Паркът ...

408 4 9
1 мин за четене

Паркът ...                                                                                                                                                                                            Единствено в родния ми край съм виждала такива пролетни поляни - осипани с жълтурчета, както в Плевенския парк “Кайлъка“ ... Каква удивителна, безбрежна красота ... Ако не е паркът, едва ли би се задържало семейството ни, в един от най-горещите градове в България ... Пеша, с кола, с тролей или велосипед - този разкошен парк е нашето спасение (и не само нашето) през летните дни, през все по-дългото жежко време ... Паркът се създава в продължение на трийсет години с доброволния труд на плевенчани, по инициатива на ген. Иван Винаров, преди повече от седем десетилетия … Днес красивият парк е чудесно място - за разходка и отдих на жителите и гостите на града ни ... И за развлечения и спорт ... Изкуствени езера и язовири, хотели, кафенета, ресторанти, детски площадки, тенис кортове, басейни, зоопарк, спортни площадки, тревни площи ... Тук е уникалният, първи у нас, скален ресторант „Пещерата“, както и единственият по рода си в нашата страна Музей на виното … Паркът е богат на много защитени животински и растителни видове, а високите отвесни скали са прекрасни за скално катерене ... Красота, зеленина, вода, кристално-чист въздух - това е паркът “Кайлъка“ ... И не само за мен и семейството ми, сигурно за всеки, който прекара в чудесния парк на прохлада поне няколко часа ... Години наред, от ранна пролет до късна есен, не рядко и през зимата съм тичала по алеите или съм се разхождала с приятелки, возила съм се в езерото на водно колелo, спортувала съм с двете ми внучки ... И безброй снимки са запечатали невероятни наши моменти тук ... За чудното време на това възхитително място, безкрайно благодарна съм на Създателя ...                                                                                                                                                                                                         ДораГеорг

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дора Пежгорска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мила Мини, радвам се за чудесните ти впечатления от нашия парк! И аз ти благодаря, както и за "Любими"!
  • Като ученици бяхме там, впечатленията ми са още живи, но сега с това прекрасно описание, сякаш отново се разходих и се насладих, на красотите създадени с толкова много душа! Благодаря ти, Доре!
  • Благодаря много и за "Любими", Стойчо!
  • Стойчо, чудесни спомени имаш! Благодаря!
  • Нека да е било през лятото на 1965-та година,ние учениците от ОУ "Паисий Хилендарски",село Роза,Ямболско тръгнахме на екскурзия в страната с автобус.През Прохода на републиката отидохме до Старопрестолния Търнов Царевград и след като преспахме в Габрово (там видяхме Априловската гимназия)на другия ден бяхме в Плевен!
    Посетихме исторически места,където са се водили битките при обсадата на града и накрая на деня попаднахме в парк "Кайлъка" с уникалният ресторант, който се беше вместил в ...една пещера!Скобелев парк!Музеят -костница и още исторически места посетихме...Като накрая от столицата София до към Ямбол и в родното село се завърнахме след седмица!

Избор на редактора

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...