7.08.2022 г., 12:42  

Паяжината

758 2 19
4 мин за четене

                                      "Верига от верижки"

       От няколко минути вяло ровеше в носа си. Пред него светеха трите монитора и около дъговидната клавиатура, бяха съборени кенчета от енергийни напитки. Три сини таблетки  и безкабелната мишка. Стаята тънеше в мрак от спуснатите щори. Не знаеше, дали е ден или нощ, но знаеше, че е велик и съдбите на хората са в ръцете му. Съсредоточи се и бясно започна да пише. На екраните се стичаха, като водопади букви, цифри и знаци. Взе още една синя таблетка, като нервно опипваше грапавата кожа на лицето си. Набеляза една пъпка и започна да я стиска. Изпука между пръстите му, а после ги обърса в мърлявата си фанелка. Натисна "Ентър" и по света на безброй екрани светна " До тук с интернет, Безмозъчни!!!". Мрежата зацикли в нищото.

Беше Единственият!!! Беше Бог!!!... И изведнъж мониторите изгаснаха,  а големият UPS премигваше без да се включи. Настана мрак и тишина...

 

   Седеше на дивана, а на масичка имаше отворен лаптоп, GSM, чаша уиски и димяща цигара. Чакаше. Навън изгревът бавно настъпваше. Знаеше, че е сам, толкова сам сякаш на планетата не бяха останали хора. Всъщност за него хората на тази земя, бяха един човек. Няколко врабчета шумно се биеха на перваза. Натисна бутонът на мишката и в стаята зазвуча "Пер Гинт". Отново бродеше по фиордите на ледената самота. Малка точица носеща любовта сред ледовете.

Телефонът изписука. С трепереща ръка трескаво го вдигна. Имаше съобщение... "Месечната сума за телефон 08******* е 0 лв. и 00 ст. Благодарим ви, че използвате услугите на нашата компания! Пожелаваме ви щастие!". Да той искаше да си купи щастие, но никой не го предлагаше, като стока.

Екранът на компютъра премигна и на него излезе надпис " До тук с интернет, Безмозъчни!!!" и после загасна. Същото се повтори и на телефона.

Стана отвори вратата и излезе бос в росната трева. Усети, че не е сам, а попиваше от щастието край него...

 

   Целият апартамент миришеше на дафинов лист и зеле. От хола се носеше мощното хъркане на мъжа и. Отвори врата на кухнята и го видя. Легнал на дивана по потник с разлят, космат корем.

- Моля те, хъркай по-тихо!

- Ммм... Дааа...

Той се завъртя и премлясна. Избърса с ръка протеклата лига и продължи една октава по-тихо да хърка.

Върна се в кухнята. Разбърка яденето и седна до масата. Отвори лаптопа и се зачете в един любовен стих. Толкова чувство и щастие имаше в него. Липсваше и истинската обич. Натисна иконката с писмо и написа "Колко много жадувам за любов!!!". Миришеше на загоряло. Стана и изключи котлона.

От детската стая се нададе крясък:
- Мамооо... На компютъра пише нещо... И угасна...

 

    Излезе гола от банята. Носеше се аромат на треви и свежест. Отвори лъскавата кутийка и разгъна нежните бикини. Бяха, като паяжина с пеперуди. Обу ги и се огледа в голямото огледало. Дааа, беше красива, много красива. Господ бе вложил в нея съвършенството.  Седна в трапезарията пред стъклената маса и се протегна към лаптопа. Усети студенината на стъклото, като го докосна с гърдите си. Започна отново да пише на поредния разгонен старец.

" Сърдита съм и няма да ти говоря, докато не ми се извиниш!!!"

След минута дрънна съобщение на компютъра.

" За теб бих направил всичко! Обичам те!!!"

Прозя се и взе от фруктиерата една праскова. Захапа я, кехлибарени капчици потекоха по устните и бързо се стекоха надолу към ефирните бикини.

- Мамка му... Оцапах си гашичките! Аман от тия шибани дъртаци!

Стана и взе салфетка. Обърса се и видя, че на екрана има надпис " До тук с интернет, Безмозъчни!!!" След това премигна и угасна...

 

  Паяжината светеше с безбройните си сребристи нишки. Гледаше я с призматичните си очи, всяко едно от тях затворило вселена. Кракът му стоеше на едно от влакната и усещаше пулсациите. Очакваше, поредната муха да се оплете. Бе създал най-великото творение. Паякът - Бог. 

Нишката потрепера и той се затича по нея, понесъл сънотворната си отрова в кухите зъби. Там го очакваше поредната жертва търсеща илюзии...

 

  В безкрая две тъжни очи гледаха полето от паяжини и паяците. В очите му имаше, толкова много Обич, но паяжините пречеха да я видят.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гедеон Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Добре!!! Именно паяжината на илюзиите ни прави слепи.
  • Този разказ много ми хареса. Не знам какво замърсяваш, аз бих казал обратното, поне за сайта, според мен. А иначе за съществуването на интернет, аз много-много не го обичам... Може да сме всякакви, но е факт, че в интернет много от нещата са направени, че да търгуват с внимание и да купуват и продават времето на човека. Има един филм “Социална дилема”. Имаше го в нета преди, гледах го като излезе през 2020. За социални медии говореше, но принципът на много интернет места е подобен. Соц. медии са направени да замазват очи и да хвърлят паяжини. Трудно е да се използват по предназначение. Или поне, на мен ми е трудно. Стар ли съм да се адаптирам, не знам. Ами каквото такова, не съм адаптиран. Правя си почивки, сред природата. Без телефон. Без компютър. Страхотен разказ, Вал. Както винаги.
  • Всичко с което се прекалява може да се превърне в паяжина, която да ни погълне и като мухи да се мятаме в нея. Мисля, че Бог няма нищо общо с това, а човек страда от акъла си или липсата на такъв. Разказчето ти е философско, но от коментарите разбрах кога имаме диария или катаракта. Беше ми интересно.
  • Прекратявам и коментарите си, защото от тях се носи мирисът на моето Голямо АЗ.
    Желая ви Щастие и Любов!
  • Можеше и по-лошо да е, например - да не се публикуват снимки, които не са обработени от самият него или снимки, чийто автори не са взимали уроци от него. Така че, да благодарим на Бог и нека ни пази от по-лошото

Избор на редактора

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...