От няколко минути вяло ровеше в носа си. Пред него светеха трите монитора и около дъговидната клавиатура, бяха съборени кенчета от енергийни напитки. Три сини таблетки и безкабелната мишка. Стаята тънеше в мрак от спуснатите щори. Не знаеше, дали е ден или нощ, но знаеше, че е велик и съдбите на хората са в ръцете му. Съсредоточи се и бясно започна да пише. На екраните се стичаха, като водопади букви, цифри и знаци. Взе още една синя таблетка, като нервно опипваше грапавата кожа на лицето си. Набеляза една пъпка и започна да я стиска. Изпука между пръстите му, а после ги обърса в мърлявата си фанелка. Натисна "Ентър" и по света на безброй екрани светна " До тук с интернет, Безмозъчни!!!". Мрежата зацикли в нищото.
Беше Единственият!!! Беше Бог!!!... И изведнъж мониторите изгаснаха, а големият UPS премигваше без да се включи. Настана мрак и тишина...
Седеше на дивана, а на масичка имаше отворен лаптоп, GSM, чаша уиски и димяща цигара. Чакаше. Навън изгревът бавно настъпваше. Знаеше, че е сам, толкова сам сякаш на планетата не бяха останали хора. Всъщност за него хората на тази земя, бяха един човек. Няколко врабчета шумно се биеха на перваза. Натисна бутонът на мишката и в стаята зазвуча "Пер Гинт". Отново бродеше по фиордите на ледената самота. Малка точица носеща любовта сред ледовете.
Телефонът изписука. С трепереща ръка трескаво го вдигна. Имаше съобщение... "Месечната сума за телефон 08******* е 0 лв. и 00 ст. Благодарим ви, че използвате услугите на нашата компания! Пожелаваме ви щастие!". Да той искаше да си купи щастие, но никой не го предлагаше, като стока.
Екранът на компютъра премигна и на него излезе надпис " До тук с интернет, Безмозъчни!!!" и после загасна. Същото се повтори и на телефона.
Стана отвори вратата и излезе бос в росната трева. Усети, че не е сам, а попиваше от щастието край него...
Целият апартамент миришеше на дафинов лист и зеле. От хола се носеше мощното хъркане на мъжа и. Отвори врата на кухнята и го видя. Легнал на дивана по потник с разлят, космат корем.
- Моля те, хъркай по-тихо!
- Ммм... Дааа...
Той се завъртя и премлясна. Избърса с ръка протеклата лига и продължи една октава по-тихо да хърка.
Върна се в кухнята. Разбърка яденето и седна до масата. Отвори лаптопа и се зачете в един любовен стих. Толкова чувство и щастие имаше в него. Липсваше и истинската обич. Натисна иконката с писмо и написа "Колко много жадувам за любов!!!". Миришеше на загоряло. Стана и изключи котлона.
От детската стая се нададе крясък:
- Мамооо... На компютъра пише нещо... И угасна...
Излезе гола от банята. Носеше се аромат на треви и свежест. Отвори лъскавата кутийка и разгъна нежните бикини. Бяха, като паяжина с пеперуди. Обу ги и се огледа в голямото огледало. Дааа, беше красива, много красива. Господ бе вложил в нея съвършенството. Седна в трапезарията пред стъклената маса и се протегна към лаптопа. Усети студенината на стъклото, като го докосна с гърдите си. Започна отново да пише на поредния разгонен старец.
" Сърдита съм и няма да ти говоря, докато не ми се извиниш!!!"
След минута дрънна съобщение на компютъра.
" За теб бих направил всичко! Обичам те!!!"
Прозя се и взе от фруктиерата една праскова. Захапа я, кехлибарени капчици потекоха по устните и бързо се стекоха надолу към ефирните бикини.
- Мамка му... Оцапах си гашичките! Аман от тия шибани дъртаци!
Стана и взе салфетка. Обърса се и видя, че на екрана има надпис " До тук с интернет, Безмозъчни!!!" След това премигна и угасна...
Паяжината светеше с безбройните си сребристи нишки. Гледаше я с призматичните си очи, всяко едно от тях затворило вселена. Кракът му стоеше на едно от влакната и усещаше пулсациите. Очакваше, поредната муха да се оплете. Бе създал най-великото творение. Паякът - Бог.
Нишката потрепера и той се затича по нея, понесъл сънотворната си отрова в кухите зъби. Там го очакваше поредната жертва търсеща илюзии...
В безкрая две тъжни очи гледаха полето от паяжини и паяците. В очите му имаше, толкова много Обич, но паяжините пречеха да я видят.
© Гедеон All rights reserved.