25.06.2019 г., 9:12 ч.

Пази се! 

  Проза » Разкази
255 2 1
6 мин за четене

Ани тъкмо се прибираше вкъщи, когато започна да вали и гърми. Нейните приятели вече бяха по домовете си, защото живееха на центъра, но 18-годишната девойка беше от крайните квартали на града. Тя обичаше да се разхожда, беше енергична, и дъжда в топлия летен ден можеше само да я зарадва, но не и да я обезпокои. И контрастно на останалите хора, Ани започна да танцува като приказна балерина под дъжда, докато кестенявата и къдрава коса се развяваше под приятния южен вятър, а сините и очи искряха от щастие. А след като се умори, седна на една пейка, загледана в светкавиците. Възрастните хора открай време и казваха да се пази от тези блещукащи светлинки, и да не ги гледа, но Ани не слушаше никого, освен себе си. И така след известно време, тя усети, че заспива. А когато се събуди момичето не си спомняше нищо и затова започна да говори :
Мамо, съжалявам, нямах време да измия чиниите. – развика се притеснено тя.
Но когато стана и се огледа не видя нито майка си, нито баща си, нито пък, когото и да било. Около нея имаше само облаци. Отначало Ани си помисли, че сънува, но след като се ощипа видя, че това се случваше в действителност. Тя се притесни и започна да тича наоколо, но от всички страни имаше само пухкава настилка от бяло и сиво. Ани повървя известно време и след около пет минути се натъкна на един доста привлекателен мъж с руса коса и зелени очи, които я гледаха право в очите. 

Извинете, имате ли някаква представа как се озовах тук? Мъртва ли съм? И Вие ли чакате за да Ви приемат в Ада или в Рая?
Мъжът се изсмя.

Вижте, на мен не ми е до шеги. Наистина. Трябваше да измия чиниите, мама и тате ме чакат у нас, а аз доста закъснявам. Ще ми се карат отново. Моля ви се кажете ми поне дали съм жива.
Зависи от това дали искаш да си жива. – отвърна и многозначително мъжа, като не спираше да я гледа в очите.
Как така? Не съм сигурна, че Ви разбирам. – обърка се тя.
Нека се поразходим, Ани. – намигна и мъжът, подавайки и ръката си. 
Откъде знаете името ми? – притесни се момичето, но въпреки това го хвана за ръката, усещайки лек ток по тялото си.
Аз знам много повече неща от името ти, но нека преминем на „ти”.
Добре, след като вече знаеш коя съм, може ли да ми кажеш ти кой си.
Всичко може, зависи от това как питаш.
Какви са тези странни отговори? На интересен ли ми се правиш? 
Зависи за теб какво означава думата „интересен”.
Ще престанеш ли? Наистина съм изнервена и уплашена. Мама ще вдигне кръвно. Кажи ми къде съм.
Ох, каква си и ти. Знаех си, че ще трябва да си живея тук сам. Защо ли реших да навестя вашия град точно днес?
Да живееш тук сам ли? Какво си ти?
И ти вече ме изнервяш. Добре де. Ще ти кажа. Имаш право да знаеш. Аз съм бога на светкавиците. И точно ти ме накара да те взема.
Ти шегуваш ли се с мен? Това е някаква театрална постановка, нали? Или сънувам?
Чуй ме, Ани. Това е истината. Някога възрастните хора казвали ли са ти да не гледаш към светкавиците?
Да, но това какво общо има?
Това, че имаш прекрасни очи. Влюбих се в теб и искам да живееш тук с мен. Затова те прибрах.
Какво? Ти сериозно ли? И затова ме уби? 
Не точно, но…
Виж какво, ти си егоист и не искам да живея тук с теб. Върни си ме на Земята.
Не си мъртва. Можеш да се върнеш по всяко време. 
Чудесно. Тогава искам да ме върнеш веднага и то право вкъщи.
О, на мама момичето. Сега ще се разплаче. – иронизира я той. - А мен, питаш ли ме? Откакто се помня живея в облаците сам и ви гледам отгоре. Всички ми бяха еднакви. Но ти единствена не се уплаши от мен… 
Съжалявам, ама и ти си си виновен. Такъв отворко кой ще го търпи –  отвърна троснато Ани, докато той гледаше тъжно. – Добре де, стига си ме гледал тъжно. Не ти отива да гледаш така. 
Ще останеш ли? – попита я обнадеждено той.
Ще прекарам един ден с теб.
Нощ. Вече е тъмно. – заяде се той.
Добре, господине. – засмя се Ани. – Поне ще ми разкажеш ли нещо за себе си, или да ти вадя думите с ченгел от устата. Като те гледам не си от най-мълчаливите.
Зависи за какво си говорим.
Ама ти винаги се правиш на интересен, а? 
Не, само когато някой ми е интересен. – усмихна и се той.
Ани се загледа в очите му. В тях виждаше нещо различно, което до сега не беше виждала в очите на друг. 
След като си говориха цяла нощ, накрая той я попита :

Госпожице, „не слушам никого”, ще останеш ли да споделиш самотата си с моята?
Господин „вижте ме колко съм интересен”, ще ме изтърпите ли такава каквато съм?
Може би. Ами вие мен?
Може би.
Винаги ли се правиш на интересна? –  засмя се той.
Само когато някой ми е интересен. – отвърна тя, погледна го в очите, и го целуна.

© Есенен блян Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??