Ани тъкмо се прибираше вкъщи, когато започна да вали и гърми. Нейните приятели вече бяха по домовете си, защото живееха на центъра, но 18-годишната девойка беше от крайните квартали на града. Тя обичаше да се разхожда, беше енергична, и дъжда в топлия летен ден можеше само да я зарадва, но не и да я обезпокои. И контрастно на останалите хора, Ани започна да танцува като приказна балерина под дъжда, докато кестенявата и къдрава коса се развяваше под приятния южен вятър, а сините и очи искряха от щастие. А след като се умори, седна на една пейка, загледана в светкавиците. Възрастните хора открай време и казваха да се пази от тези блещукащи светлинки, и да не ги гледа, но Ани не слушаше никого, освен себе си. И така след известно време, тя усети, че заспива. А когато се събуди момичето не си спомняше нищо и затова започна да говори :
− Мамо, съжалявам, нямах време да измия чиниите. – развика се притеснено тя.
Но когато стана и се огледа не видя нито майка си, нито баща си, нито пък, когот ...