Откога не си сядал на пейка?! В зеленото на тревите, в бриза на полъха. Отпуснати сетива, някоя приказка, в детска страна? Вестник, пъстра новина. В града на стария площад. Под сенки на вековни дървеса. Забъбрил лудо смисъл, миг споделени вълнения и любовно докосване…

          В отчуждените скорости и нищожни стремежи за притежание. Съвременни надмогвания, обхващащи действия, надмощие, собственост, власт. Среща на пейка, в зеленото на града! Самотно видение, там, където играехме като деца.

          Пейки бавно се сриват в самота. Агресивни, вандалски, изблици трошат още, немара, в парка проникват сроежи, като огради притискат тревата, инвеститорска жажда и държавна безпринципност, даже в пейките и минутите оставащи самотно отпадат… бавно в нескрит сантимент.

          Космополитно залитане, офиси заети, забързани друми, лъскави возила. Стремежи – бижу от метал, седящи в задръстване…

          А старите пейки, посъвзети тук-там с европейски програми приютяват, все още възрастни хора, все по-малко деца… Асфалта в алеята, бърза кучешка разходка и нова борба, свити, притиснати в ежедневната работа, отдавна забравили пейки, наслада, игра…

          В зеленото на тревите, под вековни дървеса…

02.03.12