Истината е, че морето обича да буди душите. Да им задава въпроси в нощите, когато не му се спи. Да търси отговорите там, дълбоко, където дъното не се вижда. Но синьото му се подчинява и крие тайните му. Зародишите носят романтиката в сърцето си. Няма да видиш мъж, който не бърза към брега, без да носи цвете за своята любима. А нежният пол е винаги така загадъчно усмихнат, криещ нещо из джобовете на полите си. Морето е столица на литературата. И тук всички общуват по един особен начин.
Точно в без пет. Единадесет вечерта. Когато единиците са подобие на отражението. Плод на любовта, взираща се в хоризонта. Една и съща мисъл, преплетена от стихиите зад устните. Страст и куп неизвестности, които те оставят свеж дори през нощта. Да имаш любов от морето. Да си влюбен в морски човек. Това не може да се опише, ако не си дарен с приключението, наричащо се цунами. Пясък. Море. И нощен огън. Закачки и летящи думи от единия в другия лагер. Вечната борба. Момичета срещу момчета. И обратно – търпени ...