15.12.2018 г., 19:21

 Песента на стършела

848 0 0

Произведение от няколко части към първа част

1 мин за четене

 -  Какво да ти кажа… саените не сме от на добрите и мили същества. Честно казано, ние бихме били последните, с които чуждоземци ще се свържат. Толкова сме покварени… - каза Кейран иронично, палейки лулата си.

  Той стана от така удобният му люлеещ се стол, направи няколко крачки и отиде до библиотеката. Известно време се рови докато намери това, което търсеше. Приближи се бавно към мен и отвори книгата на точно определена страница. Направи го без усилие. Явно често четеше този пасаж. Книгата беше с износена кожена подвързия и пожълтели от времето страници. Погледът му потъна в думите изписани там. Зачете бавно, натъртвайки всяка дума и  гласът му стана особено дълбок. Сякаш изричаше заклинание:

„Думите са вятър.  Понякога тих и спокоен, носещ прохлада и свежест, друг път тревожен и рязък, пълен с бури и мълнии. Малко останаха онези, които можеха да разкажат. С времето неговата история избледняваше… Никой вече не пееше стършеловата песен. Запомниха я само онези, които не можеха да я чуят. Видяха я онези, които не можеха да виждат. Тя остана като глух спомен, безцветен ирис в съзнанието на живите. Здрачът сега повече приличаше на спектър от недостигнал до него нужна светлина, на звезда, която с всеки изминал ден ставаше все по-студена и далечна. По това създанията усещаха, че е дошъл края на месец асцен.  Ерата на стършела изтичаше…“

 

Кейран рязко затвори книгата и погледът му ме прониза.

        - Боя се, че той се завръща отново.

        - Кой е той? -  попитах.

        - Никой не знае. Той няма име, а онези, които са зърнали лицето му, ослепяха, онези, които са чули гласът му – оглушаха.   - А ти как си жив? – любопитството ме изгаряше. Кейран извърна поглед и седна на стола си.   - Странно е, но той ме пощади. Не знам защо, а може би не искам да  знам.

 

Имах много въпроси, но не зададох  нито един…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чалъкова Всички права запазени

Малък откъс...

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...