От малка Нора обичаше числото пет и вярваше, че то ѝ носи щастие. Не, че на петнадесет се чувстваше много голяма, но все пак вече не беше дете. Показваше го на всички, увличайки се по типично тийнейджърски неща като дискотеки, купони и чатове из разни апликации. С момчета, предимно. Всъщност, за нея тези чатове си бяха просто забавление когато ѝ доскучае преди сън, а не ѝ се гледа филм. Младото ѝ сърце бе твърде заето да тупти за Лъчо, момчето от петия етаж на съседния вход, за да има време да се вълнува от други представители на момчешкия свят. На Нора никога не ѝ беше минавало през ума, че увлечението ѝ към петицата може да има нещо общо с първата ѝ любов. И последна, както се надяваше. А дали случайно или не, номерът на апартамента на Нора също беше пет, макар и на втория етаж. Това са подробности, както и факта, че жилището е на родителите ѝ, съгласявам се, но те може би потвърждават неслучайните случайности в живота на нашата влюбена героиня.
Нора беше дъщеря на баща си. И на майк ...