30.11.2008 г., 11:17

Петък вечер

883 0 4
1 мин за четене
                                                                                   "Cocain nose, trendy clothes
                                                                                    Plastic smile to match your style
                                                                                    Hollywood whore
                                                                                    Passed out on the floor
                                                                                    I'm sorry but the party's over"*

    Петък вечер е. Облечена в най-скъпата си рокличка, със сандалки за 1000 лв. и тонове грим по лицето, излизаш навън. Студеният вятър полъхва приятно. Приятелките ти вече те чакат. Прегръщаш всяка от тях и им правиш комплименти, макар в главата ти да се въртят: "Боже, колко е дебела!" и "Пикасо ли я е учил да се гримира?!" Таксито ви пристига. Качвате се и продължавате да се кикотите, нямате търпение да стигнете до дискотеката.
         И ето ви там - натокани, нахъсани и готови за купон. Танцувате, пиете и пак танцувате. "По-хубаво не може да бъде" - мислиш си. Но ето, че някой си приближава до теб с думите: "Много си сладка. Искаш ли да те черпя едно?" Отказваш му и тръгваш да търсиш приятелките си. Но, ооо, шок и ужас, заварваш една от тях да се натиска с гаджето ти. Затваряш се в тоалетната и след половин час безсмислено леене на сълзи решаваш, че ти се пие. Отиваш при онзи, готиния, и го питаш дали поканата му още важи. Изпивате по едно, танцувате. Следва второ, трето. Вече им губиш бройката. Накрая той ти предлага да се усамотите някъде. Не ти се иска да тръгваш с него, но в съзнанието ти изплува онази картина на приятелката ти и гаджето и му прошепваш: "Заведи ме някъде."
         Отивате в хотелската му стая, където още от вратата те лъха ароматът на секс и алкохол...
          Събуждаш се сама. Тайнствения красавец, както и дрехите ти, ги няма. Поръчваш си такси и обличаш първото нещо, което намериш.
          През целия път към вкъщи се опитваш да си спомниш вечерта, но някак не става. Прибираш се вкъщи. Слава Богу, вашите още спят. Обличаш си пижамата и се пъхваш в леглото. Като се наспиш ще звъннеш на някоя приятелка да ти разкаже какво сте правили. Заспиваш щастлива - щом главата те боли толкова много, значи си прекарала страхотно.  
       Колко ли е трудно да си на 13?!
      
* Papa Roach - Hollywood whore




Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марти Петрова Стефанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Йахахах, забавно.
    Sad but true.. ^^
  • ами 13 ми се струват малко, но света се променя
  • Моят съвет - не бързай толкова :/ Просто се отпусни, не се стреми да стигнеш така бързо до края. Проза може да се чете на един дъх дори ако е повече от страница на word ;p
  • Сладурче! Чете се на един дъх..., но е някак познато и очаквано. Липсва действие, развръзка... Продължавай да пишеш!

Избор на редактора

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...