Пиеса
Обличам се и ставам друга. Не зная коя съм. Лицето ми е грим. И душата ми. Не се познавам. Поглеждам чужди очи в огледалото. Участвам в пиеса.
Теб те има. Виждам те. Не гледам. Но си тук. Щастлива си. Усмихваш се. А аз дали се усмихвам? Не знам. Не усещам. Не съм аз. И съм аз. Коя съм? Тук ли съм?
Говоря. Мисля. Чувствам. По сценарий. Това не са моите кадри. Участвам в твоя свят, но има ли ме? Щастлива ли съм в този кадър? Не знам, но момичето в огледалото се усмихва. На мен. Отвръщам ù с усмивка. Няма значение дали съм щастлива.
Актриса съм. И не съм. Дали все още играя?
Поглеждам я. Участва. Всеки ден в нечия пиеса. Говори. Докосва. Смее се. Плаче. Остава сама. Но винаги с всички. Чува. Не слуша.
Присъства. Статист е. Не иска главна роля. Не и в тази постановка. Иска да бъде режисьор. Но нещо не стига.
Примирие.
Тишина.
Нова роля.
Нова игра.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Наталия Всички права запазени
