4.02.2015 г., 7:40 ч.

Писмо 

  Проза » Писма
832 0 0
1 мин за четене

                                Спомняш ли си времето, когато ти пишех? Ти обичаше всичко в мен.

                             В съзнанието си непрекъснато чертаеше образа ми и той присъстваше

                             навсякъде, сякаш беше станал част от теб.

                             Обичаше да четеш писмата ми, независимо дали думите ми имаха

                             стойност или не...

                             Сега, след толкова години - съм си все същата жена, както тогава.

                             Но ти си различен. Навярно не си ме заобичал така, както аз теб, след

                             като днес може би си с някоя друга, която е много по-красива и

                             по-благородна отколкото бих могла да бъда самата аз...

                             Не знам, какво ще стане утре? Дали ще те видя отново?Но знам едно

                             и това е, че ако искаш да бъдеш с нея, няма да те спирам.

                             И какво ако престанеш да пееш за мен...

                            Та нали душата ми вече е наранявана, още преди да се появиш!

                             Аз не искам да те изгубя, но не мога да те имам и толкова близо,

                             колкото би ми се искало.

                             Винаги, когато смятам, че си до мен, имам усещането,че си толкова

                             далече, колкото би трябвало. Тогава изпитвам същия този страх,

                             когато те срещнах за първи път.

                                                                     ПЕРНИК-2013год

                

                        

 



© Благослава Георгиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??