4.02.2015 г., 7:40

Писмо

1.1K 0 0
1 мин за четене

                                Спомняш ли си времето, когато ти пишех? Ти обичаше всичко в мен.

                             В съзнанието си непрекъснато чертаеше образа ми и той присъстваше

                             навсякъде, сякаш беше станал част от теб.

                             Обичаше да четеш писмата ми, независимо дали думите ми имаха

                             стойност или не...

                             Сега, след толкова години - съм си все същата жена, както тогава.

                             Но ти си различен. Навярно не си ме заобичал така, както аз теб, след

                             като днес може би си с някоя друга, която е много по-красива и

                             по-благородна отколкото бих могла да бъда самата аз...

                             Не знам, какво ще стане утре? Дали ще те видя отново?Но знам едно

                             и това е, че ако искаш да бъдеш с нея, няма да те спирам.

                             И какво ако престанеш да пееш за мен...

                            Та нали душата ми вече е наранявана, още преди да се появиш!

                             Аз не искам да те изгубя, но не мога да те имам и толкова близо,

                             колкото би ми се искало.

                             Винаги, когато смятам, че си до мен, имам усещането,че си толкова

                             далече, колкото би трябвало. Тогава изпитвам същия този страх,

                             когато те срещнах за първи път.

                                                                     ПЕРНИК-2013год

                

                        

 



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Благослава Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...