14.03.2019 г., 0:49 ч.  

Писмо до Детството 

182 10 17
1 мин за четене

© Руми Всички права запазени

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • rumbic (Руми)
    Благодаря ти, Мълниеносец! Радвам се, че все нещо се е сбъднало при теб! Не спирай да мечтаеш
  • Мълниеносец (Мълниеносец)
    Все едно чета, за своето детство. Само, дето не мечтаех да стана принцеса хаха... Да класически момичешки мечти - принцеси и балерини. Певици и актриси... Момчетата - космонавти или футболисти. Аз пък, нали все съм опък мечтаех да стана шофьор или машинист. Е, първото го сбъднах. Поздрави Руми!
  • rumbic (Руми)
    Мария, ти наистина умееш да насърчаваш, за което ти благодаря! Радва се, че има хора като теб, сякаш са светъл лъч, от който се нуждае всеки човек в ранното утро за да се усмихне, а ти си този светъл лъч на моята страничка!

    Елка, благодаря ти за споделеното! Не пораствай, така винаги ще се чувстваш много по-добре от останалите!
  • Елка (Елка Тодорова)
    В детството останаха мечтите, вярата, че всичко е честно и красиво! Но всъщност всички ние си оставаме едни деца! Поне аз още не съм пораснала, само на външен вид съм...различна!
  • Елиза13 (Мария)
    Натъжи ме, но и ме усмихна прекрасното ти "Писмо до Детството" мила, Руми! То отразява твоята чиста, детска душевност и може би за това е толкова истинско и красиво! Поздравявам те най-сърдечно и с огромно удоволствие те насърчавам, продължавай да пишеш все така очарователно и докосващо! Прегръщам те!
  • rumbic (Руми)
    Гавраиле, Мария, Доче, много ме зарадвахте! Пожелавам ви усмихната нова седмица!
  • DochkaGeorgieva (Дочка Г)
    Заплени ме! Детска искреност струи от твоето откровение! Бъди все такава, мила Руми!
  • pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    Много искрено и топло! Де да можехме да се върнем в детството!
  • Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
    Едно съкровение изразено в писмо.Но дали младостта е готова да ни отговори?Ние често спорим с детето в нас,а понякога и го забравяме в света който то харесва.
  • rumbic (Руми)
    Ангелче, сърдечни благодарности за милите думи!

    Стойчо, колко хубави неща си казал само! Детето в нас никога не трябва да си отива, иначе сме изгубени! Благодаря ти!
  • Ranrozar (Стойчо Станев)
    Може да си пораснала на ръст,но носиш детското в себе си:обичаш да мечтаеш, сънуваш още детството,искаш и обичаш да обичаш, не криеш чувствата си и още много се учудваш, нали?Е,има много огорчения и обиди,но ти бързо прощаваш, защото знаеш, че идва пролетта, която ще ти донесе много радост и веселие сред природата! Хората са различни!Но всеки от тях носи добро в себе си!Но не всеки има волята да се покаже слънчев и добронамерен, защото някои са забравили да са добри!
  • rumbic (Руми)
    Ти си чудесна, Иржи, както винаги, успя да ме усмихнеш!
    Що се отнася до писмата, детството ми е най-любимо и често се сещам за него, та затова реших да му напиша... Благодаря ти за гостуването!
  • Иржи (Ирина Филипова)
    Очаквам следващото ти писмо,Руми да бъде към Настоящето!И в него сигурно има и мечти,които ще се постигнат в Бъдещето,но нали Животът е като крепост,която превземаме малко помалко!...Инъче няма да е интересно!И колкото по-голям ставаш,толкова мечтите ти са по-големи,с тая разлика,че не са така безгрижни като в Детството!!Чудесна хРУМка!!!
  • rumbic (Руми)
    За мен е истинска радост когато срещам сродни души по пътя си, а те никак не са много, затова си ги ценя! Благодаря ви, Младене, Антоан, Ена! Прегръщам ви!
  • Ена (Елена Гоцева)
    Ех, Руми... уцели ме в десятката...
    Със сълзи в очите... благодаря ти!!!
  • meteor (Antoan)
    Харесах твоята детска същност, Руми... Невероятно е чувството!
    "и ако знаех тогава, че да си възрастен не е чак толкова хубаво, щях да се скрия някъде и да си остана дете."
    Давай, опитай Аз действам отдавна - и ми се получава. Махни ограниченията наслоени от реалностите и годините. Слагай розовите детски очила - чакам те
  • vega666 (Младен Мисана)
    Трогателно писмо. Понеже винаги съм живял на тази вълна, те разбирам отлично, Руми. Доказателството е този линк:

    https://otkrovenia.com/bg/eseta/paradoks-za-izbyagvaneto-na-aza

    където съм споделил своето виждане за миналото и за детството. Да пораснеш означава да навлезеш в света на жестоката Истина. В света на студения космос. Тогава имаш избор единствено между следните две възможности - да станеш част от тълпата, която бива балирана от Времето. Или да се превърнеш в самотния Рицар, борещ се с Неговата неумолимост! Твоето "Писмо от Детството" е чудесно и те приветствам. Най-много ми харесва, че одухотворяваш това Детство и го поставяш в биекция със своите мили баба и дядо. Поздравление !

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.