rumbic (Руми)
327 4729
14.03.2019 г., 0:49 ч.  

Писмо до Детството 

  Проза
832 10 16
1 мин за четене

Привет! Реших да ти напиша писмо, просто ей така, исках да поговоря с някого, който със сигурност ще ме разбере. Знам, писмото не е точно разговор, дори не ти знам адреса, но се надявам някак да го получиш! Сигурно се чудиш защо точно за теб съм се сетила, нали някога толкова много исках да порасна и... ето ми сега една сбъдната детска мечта! Да, ама не точно, защото всеки някога пораства, така че, не си струва да се мечтае за това. Защо например не ми се сбъднаха някои други мечти, в детската градина всички момиченца искахме да станем принцеси, но след време разбрах, че за тези мечти сбъдване няма и ако знаех тогава, че да си възрастен не е чак толкова хубаво, щях да се скрия някъде и да си остана дете. А като си помисля, че почти всичко в детството си свързвах с порастването, толкова важно и съществено ми се струваше, сещам се как се ядосвах когато бях малка и още много ниска, но ми се искаше да мога сама да си отварям прозореца във влака и да усещам вятъра, надничайки през него, обаче не го стигах, а и кой щеше да ми позволи да се надвеся! Непрекъснато нещо ми се забраняваше: „Не пипай това, че може да го счупиш; Не стой до късно, че сутринта няма да ти се става; Ще ядеш кавото има, ние едно време да не сме избирали...”

Не ти пиша за да се оплаквам, просто много ми липсваш! Толкова много, че дори не можеш да си го представиш. Знаеш ли, при теб останаха някои любими мои хора, всъщност, баба и дядо и като се замисля, най-вече заради тях ми липсваш, те осмисляха всичко, без тях Ти нямаше да си това, което беше! Съжалявам за размазаното мастило, просто няколко сълзи паднаха върху листа.

Аз ще спирам до тук, имам още много какво да ти кажа, но ако прочетеш писмото ми, моля те, отговори ми, макар и с няколко думи! Моля те!

 

Искрено твоя, вече пораснала, но само на ръст!

 

© Руми Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти, Мълниеносец! Радвам се, че все нещо се е сбъднало при теб! Не спирай да мечтаеш
  • Мария, ти наистина умееш да насърчаваш, за което ти благодаря! Радва се, че има хора като теб, сякаш са светъл лъч, от който се нуждае всеки човек в ранното утро за да се усмихне, а ти си този светъл лъч на моята страничка!

    Елка, благодаря ти за споделеното! Не пораствай, така винаги ще се чувстваш много по-добре от останалите!
  • В детството останаха мечтите, вярата, че всичко е честно и красиво! Но всъщност всички ние си оставаме едни деца! Поне аз още не съм пораснала, само на външен вид съм...различна!
  • Натъжи ме, но и ме усмихна прекрасното ти "Писмо до Детството" мила, Руми! То отразява твоята чиста, детска душевност и може би за това е толкова истинско и красиво! Поздравявам те най-сърдечно и с огромно удоволствие те насърчавам, продължавай да пишеш все така очарователно и докосващо! Прегръщам те!
  • Гавраиле, Мария, Доче, много ме зарадвахте! Пожелавам ви усмихната нова седмица!
  • Заплени ме! Детска искреност струи от твоето откровение! Бъди все такава, мила Руми!
  • Много искрено и топло! Де да можехме да се върнем в детството!
  • Едно съкровение изразено в писмо.Но дали младостта е готова да ни отговори?Ние често спорим с детето в нас,а понякога и го забравяме в света който то харесва.
  • Ангелче, сърдечни благодарности за милите думи!

    Стойчо, колко хубави неща си казал само! Детето в нас никога не трябва да си отива, иначе сме изгубени! Благодаря ти!
  • Може да си пораснала на ръст,но носиш детското в себе си:обичаш да мечтаеш, сънуваш още детството,искаш и обичаш да обичаш, не криеш чувствата си и още много се учудваш, нали?Е,има много огорчения и обиди,но ти бързо прощаваш, защото знаеш, че идва пролетта, която ще ти донесе много радост и веселие сред природата! Хората са различни!Но всеки от тях носи добро в себе си!Но не всеки има волята да се покаже слънчев и добронамерен, защото някои са забравили да са добри!
  • Ти си чудесна, Иржи, както винаги, успя да ме усмихнеш!
    Що се отнася до писмата, детството ми е най-любимо и често се сещам за него, та затова реших да му напиша... Благодаря ти за гостуването!
  • Очаквам следващото ти писмо,Руми да бъде към Настоящето!И в него сигурно има и мечти,които ще се постигнат в Бъдещето,но нали Животът е като крепост,която превземаме малко помалко!...Инъче няма да е интересно!И колкото по-голям ставаш,толкова мечтите ти са по-големи,с тая разлика,че не са така безгрижни като в Детството!!Чудесна хРУМка!!!
  • За мен е истинска радост когато срещам сродни души по пътя си, а те никак не са много, затова си ги ценя! Благодаря ви, Младене, Антоан, Ена! Прегръщам ви!
  • Ех, Руми... уцели ме в десятката...
    Със сълзи в очите... благодаря ти!!!
  • Трогателно писмо. Понеже винаги съм живял на тази вълна, те разбирам отлично, Руми. Доказателството е този линк:

    https://otkrovenia.com/bg/eseta/paradoks-za-izbyagvaneto-na-aza

    където съм споделил своето виждане за миналото и за детството. Да пораснеш означава да навлезеш в света на жестоката Истина. В света на студения космос. Тогава имаш избор единствено между следните две възможности - да станеш част от тълпата, която бива балирана от Времето. Или да се превърнеш в самотния Рицар, борещ се с Неговата неумолимост! Твоето "Писмо от Детството" е чудесно и те приветствам. Най-много ми харесва, че одухотворяваш това Детство и го поставяш в биекция със своите мили баба и дядо. Поздравление !
Предложения
: ??:??