Писмо до Детството
Привет! Реших да ти напиша писмо, просто ей така, исках да поговоря с някого, който със сигурност ще ме разбере. Знам, писмото не е точно разговор, дори не ти знам адреса, но се надявам някак да го получиш! Сигурно се чудиш защо точно за теб съм се сетила, нали някога толкова много исках да порасна и... ето ми сега една сбъдната детска мечта! Да, ама не точно, защото всеки някога пораства, така че, не си струва да се мечтае за това. Защо например не ми се сбъднаха някои други мечти, в детската градина всички момиченца искахме да станем принцеси, но след време разбрах, че за тези мечти сбъдване няма и ако знаех тогава, че да си възрастен не е чак толкова хубаво, щях да се скрия някъде и да си остана дете. А като си помисля, че почти всичко в детството си свързвах с порастването, толкова важно и съществено ми се струваше, сещам се как се ядосвах когато бях малка и още много ниска, но ми се искаше да мога сама да си отварям прозореца във влака и да усещам вятъра, надничайки през него, обаче не го стигах, а и кой щеше да ми позволи да се надвеся! Непрекъснато нещо ми се забраняваше: „Не пипай това, че може да го счупиш; Не стой до късно, че сутринта няма да ти се става; Ще ядеш кавото има, ние едно време да не сме избирали...”
Не ти пиша за да се оплаквам, просто много ми липсваш! Толкова много, че дори не можеш да си го представиш. Знаеш ли, при теб останаха някои любими мои хора, всъщност, баба и дядо и като се замисля, най-вече заради тях ми липсваш, те осмисляха всичко, без тях Ти нямаше да си това, което беше! Съжалявам за размазаното мастило, просто няколко сълзи паднаха върху листа.
Аз ще спирам до тук, имам още много какво да ти кажа, но ако прочетеш писмото ми, моля те, отговори ми, макар и с няколко думи! Моля те!
Искрено твоя, вече пораснала, но само на ръст!
© Руми All rights reserved.
Радвам се, че все нещо се е сбъднало при теб! Не спирай да мечтаеш 
