Писмо до моето сърце
Скъпо сърце, пиша ти това писмо, за да те помоля за прошка. Едничко си ми, най-скъпо, в гърдите ми туптиш. А аз те нараних. Да, и то не само веднъж, ах, колко много пъти те наскърбих. Съжалявам, за болката, която ти причиних. А тя никак не е малко, зная. Усещам те как кървиш, колко много рани по тебе има. Допусках всеки до теб да се докосне, без да се замислям дали си заслужава да споделям най-ценното си нещо. А ти, милото, не искаше нищо повече от малко топлинка. От малко искрена и чиста любов. Аз, глупачката, нехаех, че за нещо, което не разбирах ти копня. А днес... след толкова много раздели и разбити мечти... след толкова много потъпкани и захвърлени в прахта чувства... да, сега те разбирам чудесно. Най-после прозрях твоето единствено желание. Не е късно да ти дам това, което тъй силно желаеш. Но не знам вече дали имам сили. Дали мога да те разкрия пред някой непознат. Страх ме е... а тебе те е страх повече, знам. Но не му е сега времето да се предавам и тебе отново да изоставям, мило мое сърчице. Прости ми, само това искам от тебе, прости всяка моя грешка и за всяка частица, която от тебе отнемах. Ще намерим любов, ще се боря аз за нея, за да си най-после щастливо. Едничко си ми, не мога с друго да те заменя, за туй, мило мое, обещавам да те пазя от зли хора и винаги да те слушам.
20.03.2008г., 01.20h
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Луна Пълнолунова Всички права запазени
