Плазмата
Аз съм от хората, наричани често вълци единаци, но това никога не ми е пречело. Тъкмо се преместих в една стара къща, в която надявах се, щях да открия вдъхновение за следващия си роман. Пиша евтини кримки, които обаче се купуваха. Този път бях решил да пиша на историческа тема, тъй като мрачното средновековие ме омагьосваше.
Имаше багаж навсякъде, а електричеството не беше изрядно. Надявах се, някой да дойде на сутринта и да го оправи. Та поради тази причина, крушката в стаята, в която се помещавах, хвърляше ритмични, нервни отблясъци. Явно пак нямаше да седна на компютъра и да започна романа.
Навън гърмеше, задаващата се буря създаваше онова особено чувство на тъга. Тъкмо се бях разделил с приятелката си, която по видими причини не издържаше моята, как да я нарека, отнесеност...
Реших да си легна, защото нямаше какво друго да се прави в хладната есенна вечер. Пуснах си музика от телефона и започнах да се отпускам. Обожавах Шопен, вероятно защото ми помагаше да мисля в дълбочина.
Не след дълго бях заспал, когато изведнъж отворих очи, виждайки плазма, буквално движеща се на стената срещу мизерното ми легло. За мой ужас не успявах да помръдна. Реших, че вероятно съм жертва на сънна парализа. Бях чел за подобно явление, но ми се случваше за първи път. В един момент се случи нещо още по-стряскащо, тялото ми започна само да се движи, някак странно теглено от феноменалното явление, случващо се в скромната ми стая.
Не зная колко време е минало, защото то се бе изпарило, а реалността просто не съществуваше. Бях вече на крачка от плазмата. Усещах ту хлад, ту топлина, обливащи ме под формата на вълни, от неясен произход. Осъзнавах, че нещо, и аз не разбрах какво, ме тегли като магнит, завличайки ме все по навътре към нищото...
И ето, в една част от секундата бях погълнат, изхвърлен някъде, отвъд, в нещо толкова абстрактно, което дори моето развинтено въображение не можеше да осъзнае.
Пред очите ми изникна една меко казано невероятна картина. Тялото ми се рееше във въздуха, подхвърляно като прашинка. Осъзнах, че гравитация няма. Първото нещо, което силно ми направи впечатление беше, че всичко буквално се носеше, сякаш във вода. Масивни образувания, наподобяващи планини се носеха на някъде, като в същото време следваха някаква строга, неясна за мен последователност. Виждах капки, абсолютно, водни капки, които обаче не падаха, а танцуваха. Дали още чувах музиката на Шопен? Наистина ли танцуваха?
Продължавах да се нося из нищото, търсейки логично обяснение на случващото се с мен. Що за свят бе това? Осъзнавах, че съм способен да насочвам движенията си, които дори твърде хаотични ме отвеждаха в желаната посока.
Изумих се, че съзирах дървета, чиито корени наподобяваха крака, неизползвани обаче в случая, защото просто плуваха. Всичко беше твърде, хм, как да кажа, лишено от всякаква физична закономерност и форма.
Продължих още и още, докато не се сблъсках с приличащи на хуманоиди създания. Ясно се виждаха очертания, но по-скоро бяха напълно безплътни, реещи се, лъхащи безкрайно спокойствие и мъдрост. Започнах да усещам, че опитват да общуват с мен, но по един непознат ми до тогава начин. Просто мисъл пронизваше неподготвения ми мозък, опитващ да асимилира посланието. Започнах да се вслушвам в "гласовете", осъзнавайки частично, какво именно се случва с мен. Но информацията беше твърде мащабна, та успях да уловя само частичка от нея.
Осъзнах, че това е портал във времето, а аз съм свидетел на събитие, което ще се случи след милиони години. Нима така ще изглежда земята тогава? Общуване само и единствено, чрез телепатия. Липса на земна физическа форма, всеобхватна тишина, последвана от безвръзватна чистота на съзнанието, абсолютна духовност.
Продължавах към нищото, хем ужасно уплашен, хем теглен от любопитство, така присъщо за човешката ни природа. Съзирах невероятно красиви светлинки, същински светулки. Препускаха, после за момент спираха на място, сякаш наблюдавайки моето присъствие, навярно твърде примитивно за този така нов за мен свят.
Гласовете в главата ми не спираха, говорейки ми, но не натрапчиво, а по-скоро нежно и напевно, като приспивна песен. Осъзнах, че светещите точици са новородени души, пречистени и ангелски красиви. Стана ми тъжно, защото осъзнах, че мястото ми не е тук. Не и в този перфектен, изпълнен с хармония свят, в който липсваха войни, болка и страдание...
Един окуражаващ глас ми прошепна, че някога, но не сега, аз самия ще бъда част от новата земя, вероятно обитавана от шестата раса.
Последното, което видях, бе слънцето. Все още светеше на небосвода, по-ярко от всякога, усмихващо се на така призрачните цветя, обитаващи бъдещето.
Изведнъж се озовах обратно в леглото си. Токът беше дошъл, за мое най-голямо учудване. Всичко изглеждаше твърде реално, което пък от своя страна за миг буквално разби сърцето ми. Лампата се пулеше насреща ми с гротескна усмивка, неразбираща нищо друго, освен този скучен и безличен свят.
Скочих, окуражен, изпълнен с ентусиазъм. Отворих компютъра, който тока "нахрани". Първото нещо, което написах беше: "Ния, обичам те!". Дали щеше да се върне при мен?
Направих си кафе, от онова много горчивото. Вече сериозен седнах пред моя стар приятел, намерил истинско вдъхновение за нов роман. Загледан в сърдития монитор, тържествуващо написах "Плазмата".....
© Eva Rang Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря! Аз даже бях забравила за разказа.
-
Успех!
-
Е, това прозвуча твърде критично 🤗
-
По пътя на тази логика, в “Откровения” е пълно с щастливци.
-
Хе хе, понеже се увлякохме в един безкраен диалог, завършвам с един цитат на Хесе:
" Съчиняването на лоши стихотворения прави човека много по-щастлив, отколкото четенето на най-прекрасната поезия." -
Има само седем ноти, но с тях се прави музика, която ти спира дъха. Подобна е ситуацията с буквите и боите. Как с първичните знаци, се прави изкуство? Просто, някои го могат. Любовта е голямо и силно чувство. Всеки изживява нещо подобно, но не всеки може да изрази преживяното. Може би, красотата е в нюансите. Или в необичайния и уникален поглед към живота. Или в умението да споделяш и общуваш. Или във всичко това заедно.
-
Виж сега, няма как да не пишем за шаро, когато темата е за него. Всъщност в това няма нищо лошо, даже напротив. Същото е с любовната такава. От хиляди години човекът възпява любовта, а и това продължава с пълна сила и до днес. Това означава ли, че е е твърде банална? Трябва ли да бъде "изхвърлена" и сменена с нещо по-актуално?
-
Няма нищо страшно в творческия хаос. Защо трябва, ако ти дам добра идея сега и ти я развиеш, да се минава през сложни технически перипетии? И в бизнес инкубаторите, когато пчеличките жужат, значи ще се появи нещо ново и интересно. Ако идеята не сработи, винаги може да се върне в началото. Коментарните полета трябва да врят и кипят, за да стане интересно. Иначе, ще си пишем все за Шаро.
-
Не е лошо като идея, Георги. Но не би ли настъпил хаос и едно изкуствено насочване към конкретната творба? Струва ми се удачно, ако се редактира само при наличието на стилистическа или правописна грешка.
В случая заставам зад темата, която съм развила, защото пряко ме вълнува. Относно портала съм съгласна, но с какво би се заменил? Интересно ще ми бъде твое предложение. От това, което съм чела и гледала, или е портал, или машина на времето, като третият вариант са халюцигенни, за които дадох пример по-долу. Много удачен беше филмът "Ефекта на пеперудата". При всички случаи, вече всичко е осъществено... -
Предизвикателство е, да се напише нещо различно от “изтърканото”, но общо взето, хората тук се упражняват, в което няма нищо лошо. Бих помолил уважаемия Админ, специално за конкурсите, да разреши редактиране по всяко време, без да се губи вотът, защото идеите често идват от коментарното поле или след като творбата вече е качена. Така ще стане по-интересно и в творбите ще има развитие и динамика, и защо не, да се родят и оригинални хрумвания.
-
Благодаря за коментарите и оценките.
Ами темата е доста изтъркана. Тази история ми се видя удачна. Имаше един роман на Дафни дю Морие, сега името ми се губи...Та там героят пътуваше във времето, използвайки наркотик. Наистина беше много замислящ и различен.
Вече има толкова книги и филми за машина на времето, портал, даже в "Доктор кой", беше полицейска кабинка. И така... -
Хубав разказ. Мисля, че ще има продължение.
-
Успех!
-
Добре разказваш, но е доста праволинейно. Преминаване през портали има във всеки фантастичен разказ. Ако лирическият се беше озовал с Ния и едно извънземно маце в леглото, след завръщането, щеше да е съвсем друго.
-
Пожелавам ти успех в конкурса.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
