Има вечери в които човек просто не знае какво да прави със себе си. Дали да си гледа досадната мутра в огледалото. Дали да си облее черният дроб с изгаряща течност, или просто да си измие зъбите, защото така трябва. Все пак, накрая, каквото и да прави, се налага да легне в тъмното на кревата, да зяпа към тавана, и да мисли за това, колко бързо е минал и тоя ден. Понякога, дълго преди това, само седя на стола, допивам си джина и си гледам ръката. С нея съм писал, крал, рисувал, удрял, и милвал детски глави. Единственото свястно нещо, което можеш да сториш с ръката си е да милваш деца по главите. Твои , чужди, няма значение чии са. Просто да ги милваш. Където видиш детенце, просто да му разрошиш косата. Те приемат това така естествено. Ако така разрошите косата на непозната жена, ще бъде страшно изумена. Може и да ви аргаса. Дете не ме е аргасвало никога. Те не са, като нас. Техният свят е друг. В техният свят е нормално, непознат да ти се радва безкористно. Но как бързо минават децата о ...