ПО ЛУННАТА ПЪТЕКА
Топлата юлска вечер носеше откъм морето мирис на водорасли, а нескончаемият говор сред пъстрия поток от хора по булеварда към входа на Морската градина наподобяваше жуженето на пчели от стотици кошери. Гларуси периодично напомняха на съседите си, че гнездата им около комините са запазена семейна територия. От време-навреме откъм залива се носеше провлаченият бас на корабна сирена, а фарът на Галата упорито пронизваше морската здрачина на равни интервали. Акордеонисти, гайдарджии и цигулари опитваха да изкарат по някой лев „на шапка” и благодаряха на минувачите, които пускаха монети, а понякога – и цели банкноти в положените за целта картонени или консервни кутии. Имаше и инвалиди, както и малки циганчета, които откровено просеха. Разбира се, наблизо винаги се подвизаваше „покровител” на изобретателните малки циганета. Той зорко наблюдаваше и от погледа му не убягваше какъвто и да било опит на малкото просяче да укрие част от лесно спечелените пари, които по-късно вече ...