26.11.2020 г., 12:23 ч.

По пътя 

  Проза
431 0 0
3 мин за четене
- Адаш, ще ме хвърлиш ли до града?- отправи въпроса си младия човек към отворения прозорец на шофьорската врата.
- Качвай се!-отвърна му от вътре шофьора.
Камаза ръмжеше на празни обороти пред входа след бариерата, бълващ миризма на изгоряла нафта.
- Благодаря ти!
- Няма защо.
- Така и не ни осигуриха транспорт да се прибираме.- продължи диалога младока
- Ами идвай с колата!
- С нея идвам, но днес я няма. Оставих я в сервиза.
- Някой път така става. Чакай да разчистя седалката малко, че тука само боклуци.
- Добре съм.
- Днес имам три курса до бетонния възел.
Шофьорът превключи на първа предавка и тежката натоварена с пясък машина, залази към отбивката към асфалтовия път. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Георгиев Всички права запазени

Предложения
: ??:??