По пътя

- Адаш, ще ме хвърлиш ли до града?- отправи въпроса си младия човек към отворения прозорец на шофьорската врата.

- Качвай се!-отвърна му от вътре шофьора.

  Камаза ръмжеше на празни обороти пред входа след бариерата, бълващ миризма на изгоряла нафта. 

- Благодаря ти!

- Няма защо.

- Така и не ни осигуриха транспорт да се прибираме.- продължи диалога младока

- Ами идвай с колата!

- С нея идвам, но днес я няма. Оставих я в сервиза.

- Някой път така става. Чакай да разчистя седалката малко, че тука само боклуци.

- Добре съм.

- Днес имам три курса до бетонния възел.

   Шофьорът превключи на първа предавка и тежката натоварена с пясък машина, залази към отбивката към асфалтовия път.

След като се включи в движението в посока север, камиона се понесе със седемдесет километра в час. От вибрациите, едно кученце играчка на предното табло, не спираше да си клати смешно главата.

- Много е смешно това кученце. - поде отново разговора младия пътник , като трябваше малко да повиши глас, за да надвие шума на машината.

- Роки ли? Добра компания е.- отвърна му шофьора.

- Абе, бат Димо, ти като си от курортен град, да те питам, как си се хванал с този Камаз?- подхвана го свойски младежа, тъй като се познаваха добре. Работеше охрана на бариерата и сутрин я вдигаше на лакомите камиони, които пълнеха кошовете си с тонове от жълтия пясък. 

- Че защо? 

- Ами те при вас, все с туризма са свързани.

- А, не е вярно. Не всички. Колко хора знам дето не прокопсват с туризма. Аз, например имам печен картоф лятото. Само че, от май до октомври и после, какво правим?

- А какъв е този печен картоф?

- Ами, картоф, само че голям и срязан на две, изпечен, издълбан и напълнен с плънка и салата. Чужденците го харесват много.

- Е, в нашия град го няма, затуй и не го знам.- отвърна младия пътник

  Камазът се набираше по баира на ниска предавка и ръмжеше силно. Като наближи билото се укроти. Отпред се отвори гледка към покълналите ниви и очертанията на блоковете от крайният квартал на града. 

- Жена ми продава на картофите през лятото. - продължи бай Димо. - Миналото лято, един младок се завъртя край нея и взе нещо да я одумва. Тя мойта ми каза. Пък аз, този го знам кой е и един ден го качих в колата, уж по работа. Закарах го на солниците , заключих вратите и бръкнах под седалката. Там имам една къса брадвичка, държа я ако ми потрябва за нещо. Оня, като я видя, че като пребледня, взе да ми се моли и да ми казва, че нищо не бил направил и е станало недоразумение. Всичко си каза. Поизпотих го значи и го пуснах да си ходи. Не съм чул повече да е направил нещо. Гледа да ме избягва отдалече.

- Е, бат Димо, добър човек си, ама тази история на ревност отива. 

- Ма, кой иска да задяват жена му!? Все едно на него посягат! - възнегодува водача на камиона

- Може би си прав. Аз още не съм женен.

- Младо момче си, но и твоята ще дойде.- мъдро отсъди по-възрастния мъж и натисна спирачките, които изскърцаха пред светофара. Монотонното бръмчене на машината, караше Роки да си клати ритмично главата. След кратка пауза светна зелената светлина и Камазът нахлу в градския трафик.

- Къде да те оставя?- попита водача

- Ей там, на по -долната отбивка, ако ти е удобно. - отвърна спътника му

   Машината се престрои в дясната лента на платното за движение, като торен бръмбар в пътеката на мравки. Подаде отново десен мигач и спря в отбивката. Младока отвори вратата и скочи енергично на тротоара.

- Благодаря, че ме докара, адаш! - благодари момчето и понечи да затвори вратата

- За нищо! Блъсни по силно! - отвърна му водача и погледна в страничното ляво огледало за идващи коли.