- Хъм - изсумтя Черната Пантера Ра. - Какво е това място?!
- Хъм - несигурно изхъмка Сянка. - Прилича ми на Пътя на Съня...
- И друг път съм посещавал Пътя на Съня - изсумтя на свой ред Но Щен Вълк. - Това тук е нещо друго...
- ДОБРЕ ДОШЛИ НА ПЪТЯ НА КОШМАРА!  - разнесе се глас от мрака. -  САМО СВЕТЛИНАТА ЩЕ ВИ ЗАЩИТИ ОТ ТЯХ, ПАЗЕТЕ Я...
 - Какво... какво?! - не разбра Сянка.
- Дръж здраво фенера!!! - извикаха му в един глас другите двама.
- Добре де, добре... - измърмори сянката.
- ТОЧНО ТАКА! -  изтътна Гласът. -  ТРЕПЕРЕТЕ ПРЕД ТЯХ! СТРАХУВАЙТЕ СЕ ОТ ТЪМНИНАТА!
 "Да се страхувам от тъмнината ли?!" - обади се Звярът. - "Този чува ли се какво говори?!"
"Би трябвало да се чува" - отговори му Сянка. - "Доста набиващо се на ухо говори..."
- АКО ЗАГУБИТЕ СВЕТЛИНАТА - продължи да тътне гласът. - ТЕ ЩЕ ДОЙДАТ ЗА ВАС!
Трак трак трак - отчетливо се чу тракането на зъбите на вълка и пантерата.
"?" - мислено вдигна вежда сянката в безмълвен въпрос.
"!" - кимна Звярът в нямо потвърждение.
- Стойте тук - каза Сянка и поставяйки фенера на земята навлезе в мрака, откъдето незабавно се разнесоха ръмжене и крясъци.
Черната Пантера Ра и Но Щен Вълк се спогледаха.
- ? - въпросително вдигна вежди вълкът.
- ! - потвърдително кимна пантерата.
ПУК... ПУК... ПУК... - изпука врата си Но Щен Вълк и скочи в тъмнината.
- Джеронимоооо!!! - последва го Черната Пантера Ра с боен вик.
Малко след това от мрака се разнесоха още повече ръмжене и крясъци, последвани от много писъци...
- НО КАКВО ПРАВИТЕ?! - възкликна Гласът. - НЕ Е ПРИЕТО ТАКА...
Не много по-късно:
- Ето това вече е Пътят на Съня! - уверено заяви Но Щен Вълк.
...
- Хъм - изсумтя Ко Та Рак и се огледа с неприкрито любопитство. - Какво е това място?!
- Хъм - несигурно изхъмка Гар Ван. - Малко ми прилича на Пътя на Съня...
- И друг път съм посещавал Пътя на Съня - замислено се почеса по носа Мрънкалото. - Това е нещо друго...
- ДОБРЕ ДОШЛИ НА ПЪТЯ НА КОШМАРА!  - разнесе се глас от мрака. -  САМО СВЕТЛИНАТА ЩЕ ВИ ЗАЩИТИ ОТ ТЯХ, ПАЗЕТЕ Я...
- Какво... какво... какви ги говори този?! - не разбра Гар Ван.
- Дръж здраво фенера!!! - извикаха й в един глас другите двама.
- Добре де, добре - измърмори сенчестата.
- ТОЧНО ТАКА! -  изтътна Гласът. -  ТРЕПЕРЕТЕ ПРЕД ТЯХ! СТРАХУВАЙТЕ СЕ ОТ ТЪМНИНАТА...
- Тъй значи - прекъсна го Гар Ван и обръщайки се към спътниците си прошепна: - Закрийте си очите.
БАМ - чу се странен трясък откъм фенера и мракът се озари от ярка светлина, миг след това отвсякъде се разнесоха болезнени писъци...
...
- Хъм - изсумтя Ръмжачът.
- ДОБРЕ ДОШЪЛ НА ПЪТЯ НА КОШМАРА!  - разнесе се глас от мрака. - САМО...
- Да да знам - махна с лапа вълкът.- Само светлината ще ме защити от Тях... Чао!
- ЕХООО...?  - изтътна Гласът. - ИМА ЛИ НЯКОЙ? АМА КЪДЕ ИЗЧЕЗНА ТОЗИ?!
...
- Хъм - изхъмка Шира.
- ДОБРЕ ДОШЪЛ НА ПЪТЯ НА КОШМАРА! - разнесе се глас от мрака. - САМО...
- Моля те - прекъсна го обитателят на шестия пръстен. - Би ли бил така добър да не ме занимаваш с глупости.
...
Времето по принцип няма особено значение на това място, но все пак в името на повествованието - малко по-късно:
- АБЕ КАКВИ БЯХА ТИЯ?! - възкликна Гласът. - И ЗАЩО ВСЕ НА МЕН МИ СЕ ИЗСИПВАТ ТАКИВА?!