15.01.2020 г., 11:17 ч.

По следите на залеза 

  Проза
438 0 0
5 мин за четене
Тази година през августовската си отпуска, реших да отида в Атина за няколко седмици. Видях чудния акропол, амфитеатъра и много други забележителности на града. А вечер когато слънцето се приготвяше за следващата смяна, обичах да се оттеглям в покрайнините и да наблюдавам зашеметяващото му и бавно пътуване. Нюансите бяха прекрасни. А аз обожавах залезите. Това ми беше любимото време от деня. Това, в което можех да седна спокоен с цигара в ръка и да преосмисля живота си без много да се затормозявам за нещата, които ми липсваха. Или по-скоро нещото. Тя…
Вече идваше края на лятото и птиците се събираха на ята. Приготвяха се за дългото си пътешествие до южните страни. А аз стоях безмълвен, възхищавайки се на тяхната сплотеност. Те притежаваха колектив, какъвто не можеше да се види и в най-добрата фирма в София. И сега като се замисля, точно в една такава фирма я срещнах. Аз бях главния счетоводител, а тя беше секретарка. Често се засичахме в офиса. А когато я срещнах беше лятото на миналат ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Есенен блян Всички права запазени

Предложения
: ??:??