2 мин за четене
Обичам кафето си с мляко. Не добавям захар от години. Отдавна подсладителят ми е морето. Там, където можеш да се сблъскаш с първичността ми и всичко онова, което усещаш, но не виждаш. Почти замених писането с цигари. Пуша рядко, когато говоря, но оставих белия лист.
Не знаех какво точно искам да кажа. Не бях сигурен, че ми се споделя...
Подразнен съм от себе си. Стиснал съм гнева и съм го оставил да бълва вместо мен. Да блъска по емоциите ми с разочарованието, преследващо всяка секунда от деня ми. Да хвърля искри в очите на другите, да отдалечава, да пренебрегва, да изглежда егоизъм. Да се самосъжалява на моменти. Да хули не Любовта, а слабостите, които създава. Слабостите или още най-смелите ни мечти в човешки образ... и онези липсващи части от пъзела на живота ни, чиито пейзажи така и не успяхме да видим.
Оказва се, че за някои любови човек никога няма да бъде готов. Защото... те не са предназначени да бъдат утеха, но пък крият задължителни уроци, приближаващи ни до отреденото. Онова ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация