1.02.2022 г., 18:05

 По стъпките на изгрева (5)

1.1K 5 2

Произведение от няколко части към първа част

2 мин за четене

Коренът

 

Изградих наново къщата си на морето.
В мислите.
И поканих любовта.


     Години наред обикалям с тамян. Смъртта посичаше корените ми, нямах възможност да ги опозная. Започна с баба ми... продължи с дядо ми по бащина линия. Редуваше на принципа жена-мъж. Ставаше все по-страшно, когато реши да прибира не само мъдростта в рода ми, но и силата. Вече се бях убедил в думите на старите, че „Няма ред!“...
     Спомням си деня и мястото, когато ти споделих за смъртта на майка ми. Бяхме седнали на онази буна, пихме кафе и чакахме приближаващия ярък залез. Не исках да плача пред теб, защото едва се познавахме. Не ти казах и защо толкова настоявах аз да взема топлите напитки (именно в този ден тя напусна мен и баща ми завинаги). Поне физически...
     Въпреки това... се разплаках. Никога не ме е било срам да го правя. Бях с маска единствено на погребението й, в подготовка на живота, който трябваше да се откаже да търси разни слабости при мен. Не си спомням дали ми благодари, че ти споделих. Мисля, че го направи по-късно, когато си писахме за лека нощ. Много неща не ми каза, когато трябваше да го направиш, гледайки ме в очите. Бях готов да убия всичко, което смееше да те спре по Пътя, а ти гордо вървеше, без дори да се оглеждаш за мен. Затова нямах какво да ти кажа, когато се разделихме. Оставих ти тишина, с която да се бориш. Тишина, която на моменти ми тежи, но ме убеждава, че съм постъпил правилно.
     Ще градя дома си със спомени за най-искрените и щастливи усмивки, които усещам още върху себе си. Ще го градя с тяхното присъствие, което ме заобикаля толкова често. И ще сядаме вечер всички заедно. За да наваксваме изгубеното. За да изживеем неизживяното. Да чувстваме онова, което чувствахме, когато се събирахме на едно място. Защото знаеш ли, аз съм плод на топло минало, макар белязано от ръката на студената съдба. Любовта им към мен е в очите ми. И прозира...

 

А когато другата любов реши, че е време да се присъедини към къщата ми на морето, може да е сигурна, че вече е обикната – като част от семейството.
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© А.Д. Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...