3.
Завръщането
Отворих очи в сумрачната стая. Нещо ме беше събудило, но какво? Вероятно големите дъждовни капки, удрящи се в стъклата на прозорците. Или воят на ураганния вятър, свирещ около къщата. Или пък нечие присъствие.
В неосветения ъгъл на стаята ми се стори, че някой ме наблюдава. Не, не някой, а самият Кристиано Гонсалес. Нямаше ли да престанат вече тези кошмари, запитах се.
Прелестният испанец си беше отишъл и никога нямаше да се върне в България. Едва ли някога ще го видя отново, помислих си.
Завъртях се на другата страна в леглото и погледнах часовника. Пет часа и десет минути. Нямаше закога да заспивам повторно, а и едва ли бих могла. Станах. Имах достатъчно време.
Изхлузих дългата футболна фланелка и по бельо влязох в банята. Съблякох се внимателно и влязох под водата. Тя отпусна скованите ми мускули и успокои бясно биещото ми сърце.
Внимавах да не намокря косата си. Предния ден ù бях отделила много време, за да я изправя и не исках усилията ми да отидат на вятъра.
Излязо ...