Отворих плахо и безнадеждно едното око.
- Стой! Къде ще ходиш?
Така си и знаех. И защо трябваше да се връщам пак в тая реалност?
Бавно надигнах втория клепач, с мъка концентрирах поглед в тавана. Те не обичат да ги гледаш в очите, но пък нямаше как да сведа глава надолу – на кревата бях. А и задължителният скафандър пречеше.
- Ами… До тоалетната… Щото нали… Таковата… Простатата…
-- Ей, тоя става нощес два пъти и сега пак! – чух бивш нежен глас откъм половината на жена ми. Разпознах – втората смяна е застъпила, тази беше по-проклета и от отдельонната си. Съжалих жена си. При мен поне беше на смяна още млад контрольор, все още владеещ човешкия език.
- За нощта имаш две разрешителни за ходене до тоалетната – строго каза той – Използвал си ги, ето ги в папката…
Плахо промърморих:
- Ама нали вече е утро…
- 5 часа, 55 минути! – отсече гласът – До сигнала за ставане остават цели пет минути…
Стисках… А пред очите ми все провокационни картинки – онова безотговорно пикаещо момче в Брюксел, Ниага ...