20.03.2012 г., 15:52

Под звездите

1.6K 0 0
2 мин за четене

Това е един разказ за несправедливостта, за насилието над жените и последиците от това, за вярата като такава и за същността на църквата като институция.

 

Малкото момиченце ходеше по пътя босо и облечено в дрипи. Беше на не повече от седем години. Вървеше бавно, сякаш без посока, а в дясната си ръчичка държеше раздърпано старо плюшено мече. Нощта беше тиха, ясна и студена, на небето нямаше луна и цялото село тънеше в мрак. 

 

Детето безшумно, като сянка, ходеше по чакъла и малки камъчета болезнено се забиваха е слабите му крачета. Не след дълго момиченцето стигна до малката стара селска черквичка. То знаеше, че на това място ще намери закрила, утеха и сила – така му беше казвала майка му. Момиченцето бавно пристъпи, открехна огромната дъбова врата и влезе навътре в храма. Ходеше тихо и когато стигна до олтара, коленичи пред него, остави мечето на земята до себе си и огрявано само от светлината на свещите, сключи ръце в знак на молитва. В този миг изневиделица от някъде изникна отецът: 

 

- Какво правиш тук, глупаво дете?! – викна той. – Веднага излизай от храма, не е разрешено да си тук! – продължаваше да вика той, докато грубо буташе детето навън. В стремежа си да го изгони час по-скоро, отецът не забеляза прага на вратата и когато избута момиченцето през нея, то се спъна и падна на улицата. Преди да залости вратата, отецът хвърли мечето на момиченцето навън и то падна в прахта. 

 

Детето се изправи с мъка, а от очите му бликнаха сълзи. То вдигна играчката си от земята и бавно, все така тихо, продължи по пътя нагоре към гората. 

 

Навън ставаше все по-студено и момиченцето трепереше под тънката си дрипа, която приличаше повече на одеяло отколкото на дреха. Не след дълго момиченцето влезе в гората и се заизкачва по един стръмен баир и скоро се озова на една широка поляна на върха на хълма. В долината се виждаше малкото селце – десетки къщурки с пушещи комини, а на края на селото се виждаше бедната черквичка и камбанарията. 

 

Момиченцето седна на земята и отправи взор към небето – беше ясна и безоблачна нощ. Звездите от небосвода се отразяваха в сините очи на детето. То отметна дългата си кестенява коса назад и тихо заговори: 

 

- Моля те, Господи, грижи се за мама! Надявам се да е на по-добро място сега. – по бузите на момиченцето се стичаха сълзи, а в главата му изникна образът на вдигнатата десница на баща му и майка му, свита в ъгъла, молеща за милост. – Пази я, защото тя заслужава да бъде щастлива и на сигурно място. – детето замълча за момент и се умисли. – А татко... На него прости, той не е искал... – каза то с колеблив глас, сякаш се опитваше да залъже себе си. – Моля те! – добави шепнейки накрая, гушна мечето си, легна треперещо на земята и потъна в сън. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даяна Видолова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...