_ Добър вечер! Старшина Петров. Господине добре ли сте?
_ От спомен от любов съм наранен и вехне моята душа...
_ Къде живеете?
_ Бездомен скитам цяла вечност, загубил близки и покой!
_ Къде отивате знаете ли?
_ Там дето скръбните седят и чакат сетния си час!
_ Дайте си документите! Такааа... Какво е това?
_ Документ от агенция авторско право,че изброените псевдоними са мои.
_ Белият Рицар? Човечност? Чичопей? Сийзар...
_ Съкратено от Сияйна зора.
_ Виж какво Сийзор, майка ти как ти викаше?
_ Ами.. .Пенчо!
_ Пенчо, Имате ли роднини в града?
_ Вятърът е моят брат, а сестра ми е Нощта!
_ Не мисля.че е точно така!
_ Прав сте Вий , Нощта е моят брат а вятърът ми е сестрата!
_ Къде живеете, ще кажете ли?
_ Живея си в песните там ме търсете...
_ Нещо май сме пили!
_ До дъно пих от чашата с отрова, която ми поднесе Ти!
_ Я ела с мене да изтрезнееш!
_ Пиян аз бях но изтрезнях от твойта подла изневяра.
_ Това вашето е недопустимо поведение. Ще заплатите глоба!
_ Виждам те да сменяш колите, знам че обичаш парите!
_ Сега какво? Ще плачем ли?
_ Вкаменен и превърнат на стон,късам струна след струна в душата си...
_ Добре , добре! Седни на тази пейка докато съмне!
_ Вярвай ми: В този свят слънце няма да изгрее!
_ Как няма? Не ти ли беше роднина?
_ Слънцето не ме докосва.Нощите ми – неброени.
_ Добре, оправяй се сам ! Смяната ми изтече!
_ Поетът е роден за Самота в окото на огромен кървав залез...
© Слав Коруба Всички права запазени