8.06.2014 г., 19:07

Погребението на една мечта

912 0 1
1 мин за четене

- Къде отиваш, облечена в тези черни дрехи?
- На погребение!
- Но какво се е случило? Кой е починал?
- Една мечта!
- Мечта ли? Не мога да те разбера!
- Моята мечта, приятелю, беше да пиша. Исках красотата на думите ми да достига сърцата на хората. Но как би могла да се осъществи тази мечта след като толкова хора загубиха сърцата си? Носят бездънни кухини в сърцата си, толкова големи, че не чувстват болка в костите вече. Но това все пак е добре, добре е за тях.
- Защо?
- Защото днес ще се смеят, ще бъдат щастливи. Няма да се налага да обличат черни дрехи.
- А ти?
- Аз ли? Не зная! Аз ще отида на погребението, после... После сигурно ще си намеря нова мечта.
- А старата?
- Старата ще остане завинаги в сърцето ми.
- Но няма ли да ти е мъчно за нея?
- Разбира се, че ще ми бъде мъчно. Всяка година ще си спомням за нея, ще нося по една алено червена роза, но какво бих могла да сторя?
- Да не я погребваш!
- Няма как, приятелю, налага се, защото не остава нищо истинско и живо след като сърцето спре да бие!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Грациела Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...