Слънцето най-после проби облачния слой, който от седмица стягаше страната. Закъснялата пролет сякаш искаше да се реабилитира с един прекрасен ден.
Най-после той стигна прохода през Балкана и тръгна по пътя нагоре. Времето беше чудесно - приятно топло, с лек челен вятър. Цялата розова долина се беше ширнала кротко пред погледа му. Около старта все още се топяха преспите сняг но поляната вече беше изсушена от южното слънце. Той бързо разпъна крилото, облече екипа си и зачака удобния момент за излитане. Едвам дочака първата термика, засили се и откровено се хвърли във въздуха. Крилото му го вдигна и той моментално се захвана да върти термиката. Започна с малки тесни кръгове да се издига на метри от старта. След три-четири завъртания вече набра около 50 м. над старта. Оттук вече ставаше по-лесно. Успокои крилото и започна да прави по-плавни кръгове, като се опитваше да се намести в самия център на термиката. Така той след 10 минути вече беше над билото на планината. Точно под него беше огр ...