Докато вечерното слънце обагряше небето с топлите си тонове, той намираше утеха в спокойствието на маковите полета. Сълзите се стичаха по умореното му лице, смесвайки се с дъжда. Нежните дъждовни капки падаха, сякаш самата природа плачеше.
Сладки спомени изплуваха в съзнанието му, към времето, когато маковете бяха разцъфнали с невинната си красота. Някога, като дете бе тичал из алените поляни, изпълнени с радост и вълнение за бъдещето. Но днес, още дете, той знаеше, че за него утре никога нямаше да дойде.
А може би всичко това беше просто един сън? Може би всичко бе просто един кошмар, от който щеше да се събуди скоро. Сякаш реалността бе илюзия, а той неин пленник.
Като дете той искаше да стане войник. Да бъде като баща си.. Мечтаеше си за красивата униформа, която толкова много искаше да облече. Как върви гордо сред своите приятели, чувствайки се като герой. Искаше да се научи да стреля, да държи оръжието, за да брани своето. Това бе пътят, по който някога искаше да поеме.
Но днес ме ...