Полицай, адвокат и задържан

ПОЛИЦАЙ, АДВОКАТ И ЗАДЪРЖАН

Мрачен ден през май. Вали и редките минувачи са се загърнали в зимните си дрехи под чадърите. Три фигури търсят сушина под козирката на градския съд.

-          Не престана, ей! Намокриха ми се фантазиите. Арестант, я се мръдни малко, какво си се разположил под цялата сушина!?

-          Да бяхме влезли вътре, старши. Моят довереник има само временна заповед за задържане, а вече седми час е с белезници.

-          Съдия Тодоров има заседание. Ще чакаме тук, мамка му! Ела насам, адвокат, тука е по-сухо.

-          Да ме бехте оставили поне в аресто, бе, старши, че ша нàправа неко двойна бронхоплеумония и после ше пишеш обяснение!

-          Абе, Горчо, ти и претенции ли имаш, душо кукурузена!

-          Старшина, това е обида към задържан без доказана вина. Ще отговаряте за думите си. Тоя капчук ми капе у вратъ.

-          Горчо пръв ще отговаря, ей сегиканка ще отговаря, само да свърши делото на Тодоров!

-          И как я е псувал жената ще отговаря, и как „курва“ ѝ е викàл и я е заплашвàл с щанга…

-          Старши, забрави за сексуалните покани да кажеш. Да имаш една цигара?

-          Ти не знай много, щото не можа да попаднеш на жената, Горане.  Как можа да налетиш на лейтенант Зъбчатова!? Лош късмет. Не пуша от три години и станах сто кила.

-          Ще ми приспаднат ли боя у районното?

-          Но, старшина, това е полицейски произвол! Откога минà времето, когато биеха задържани, от двадесет и пет години минà! Принуден съм да докладвам на съдия Тодоров! Ето ти цигара, Горане. Чакай да ти я запаля.

-          И какво ще му докладвате, адвокат? Че задържаният е паднал по стълбището ли ще му докладвате? Знаете ли колко невинни са падали по това стълбище?

-          И всичките да се окажат със спукани далаци и откачени бъбреци?

-          Че да не им казваме как да падат? Всеки е свободен да пада както си иска, нали, Горчо?

-          Ама аз съм паднал много качествено, старши. На шест стълби девет контузии и охлузвания. И един избит зъб, те виж!

-          Горане, пише ли в медицинското, че контузиите са от падане, пише! А пише ли, че охлузванията са от ожулване на цимент, пише! Само не си мисли, че заради битàнки като тебе ще застиламе стълбите на ареста с персийски килим. Да си гледàл у краката си! И не ми духай у лицето, че ми се допушва!

-          Tоя дъжд не спира трети ден. Като знам как се наводнява стадионът, не виждам как ще ритат довечера. Ще ги гледаш ли, Милене?

-          Кой, аз ли? От три години не съм стъпвàл на стадиона. Какво да им гледам, как са съпинят с тия два леви крàка? Жената ще нареже салатка и ще пием по некòлко ракии с баджанака.

-          Старши, има ли барèм телевизор у аресто?

-          Има, три де! И кафе сервира Стоянка. По монокини, само че ако ти удари една цица, падането по стълбището ще ти се стори приятно изживяване, ха ха!

-          Старшина… Милене, баджанакът ти още ли е у данъчното? Че имам едно къще у Левибрег, да го òтпиша да му не плащам данъци.

-          Там е, къде да иде!? У стая двеста и шест на втория етаж е, дек си го знаеш. Така щ`си умрем в тия службици у тоя зàтрит град. Кога се помина баща ти, Стояне?

-          Лани, през септември. Требва да се управам с къщата и земята, че само данъци им плащам, а циганите я украдоха ептем. И тухлите са започнали да къртат!

-          Мамицата им миризлива! Ей, Горане, що не бе жив Хитлер, цел живот да сме се къпале с безплатен сапун! Верно, миризлив, катранен, ама сапун все пак. А сеги сте се отпущиле, като бръснарски каиш и само далавери, само кражби! Немате мерка, ей! Стояне, продавай тиа имоте и забегвай нанекъде. Тука нема живот! Ти си адвокат, ша се управиш се!

-          Къде да ида на педесе годин, Милене. Ти що не забегнеш? Цигара искаш ли, или да те не блазна?

-          Маани, недей! Не ща ги пущината, че една да зàпала и съм ги почнàл.  Само за цигари остава да харча с таа заплата.

Вратата на съда се отваря и плаха служителка показва главата си навън.

-          Държавата срещу Горан Пиринчев при съдия  Тодоров. Тук ли сте?

-          Абе, къде е Горчо!? Мамуу, тоя избегà!!

-          Чакай, бе, те тука беше!

-          Е беше, ама го нема, мамка му чорлава, ча сега ша му строша ръцете на тоа серсемин!

-          Ти що са кòсиш, нали е с белезници. Нема да стигне далече.

-          Нема, само до Гюро-шлосера. Таман оня ще му ги изкупи за скрап.

-          Ми к`во чакаш. Тичай натам!

-          Тичам. Милке, кажи на Тошко, че идем след малко, малиии тоя пед...ас!!

-          Ще влеза при Тошко на сушина.