21.09.2010 г., 11:16 ч.

Полонез 

  Проза » Разкази
1429 0 14
2 мин за четене

На гости ни е вуйчо Слава, най-малкият брат на майка. Две години подред той ни гостува по два месеца.

 Седим на масата с по чаша «Столичная» в ръка и пеем «Душа болит, а сердце плачет», «Зачем вы девушки красивых любите». Любимата песен на баба «Что стоиш качаясь, тонкая рябина» и любимата на вуйчо «Вальс напевал, он в шинели шол… Смеется вальс над всеми модами века… как друг фронтовой не забудется он.» Разказват спомени от детството, за глада през войната, за цигнаските кибитки, как са откачали вратата и са танцували чечетка. Как са се събирали всички и са свирели на боян, гармошка  и балалайка, а аз седя и записвам всяка тяхна дума.

Бяхме на гости във вуйчо преди години. Майка си загуби или й откраднаха чантата с покупките и плаче. Вуйчо изважда спестовната си книжка и й я дава.

- Само не плачи, ще изтеглим всичките пари, ще си купиш всичко, което си изгубила, само недей да плачеш, моля те мила сестричке.

Винаги съм казвала на майка, че й завиждам, че има такъв брат.

Сега е тук и тропа по масата.

- Искам да обмените валутата ми, аз имам пари, недейте да се харчите по мен.

- Ти си на гости на най-близките си хора, сега е ред ние да ти дадем всичките си пари, за да разбереш, че всичко в тоя живот се връща.

Той е «ядосан», но се усмихва

- Нали съм мъж и съм длъжен…

- Сега си ни гост и каквото ние кажем.

Той спира да спори и пак се връщат назад във времето, а аз им казвам да говорят по-бавно, защото записвам.

Донесе подаръци за всички. На мен и майка по една музикална кутия за бижута.

- Ах, каква хубава музика!

- Това е полонез на Огински.

Този човек знае всичко, той е моята енциклопедия. Празнуваме рождения ден на Москва. Той веднага ми казва годината, аз няма нужда да проверявам, та това е вуйчо ми Слава. Срещите с него, разговорите ме обогатяват.

Беше в болница миналата година. Обаждам му се, едва чувам гласа му.

- Май отивам в съндъка.

- Моля те, още една среща, моля те, живей заради мен, нужен си ми, обичам те, обожавам те, какво ще правя без теб?!

Гласът му стана силен.

- Ще дойда поне още веднъж. Ще дойда, ние Степанови си държим на думата.

И дойде, тук е защото е обещал.

Симона седи до нас и навива пружината на музикалната кутия отново и отново. След малко моята първокласничка си тананика полонеза на Огински. Не някоя детска песен, не някоя модерна, а полонез. Благодаря ти вуйчо Слава, че си държиш на думата, че ме научи да не ям чужд хляб, че те има и че…плача от щастие!!!

 

http://www.youtube.com/watch?v=2dlH61yGZI8&feature=related

 

© Светлана Лажова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Всеки път, когато пишеш за широката и силна руска душа, ти разтреперваш моята!
    Светланчик*
  • Веселка!!! Ех, Веселка, благодаря!!!
    Дочка, ще ми се и на мен като в песента, през цялата година в очите ми да цъфти пролетта...
    В больших ее глазах весь год весна!
    Ее мою желанную не зря зовут Светланою
    Благодаря Нели!!!
    Все мы сегодня девочки, мальчики…
    Хочется чтобы мы небыли грустными
    Чтоб неумели стареть.
    Чтоб наши дети всегда были счастливы
    Счастливы дети детей…
  • Любовью дорожить умейте,
    с годами дорожить в двойне -
    любовь - не вздохи при скамейке
    и не прогулки при луне.
    Все будет - слякоть и пороша -
    ведь вместе надо жизнь прожить.
    Любовь с хорошей песней схожа,
    а песню нелегко сложить.
    Светлина си, Светле - и ти, и твоето семейство! Успехи на първокласничката!
  • «Зачем вы девушки красивых любите».

    ...Непостоянная у них любовь
    Ех, ты моя дорогая...Както светлее стало сразу...
  • Поздрави за силата на словото ти и мъдростта!!!
  • Анета, скъпа моя, благодаря за пожеланията!!! Брояхме дните до първия учебен ден, по цели нощи не спахме, дано има желание да се учи!!! За кой ли път и аз съм в първи клас, прекрасно е!!!
    Соня, съвсем точно казано - фундаментална институция в храма на семейните ценности, благодаря ти!!!
    Силви, това и правим, радваме се на всеки миг заедно!!!
    Роси, да!!! Обмислих го и е полонез. Пристигането му е тържествен танц с който се отрива бала…на живота ни!!!
    Маргарита, просто се опитвам, защото хората около мен го заслужават!!!
    Странник, аз съм …госпожа Удача!!!
    Весела, твоите сълзи трябва задължително да са от щастие, заради името ти. Други сълзички просто няма да ти отиват!!!

  • Светланчик, разплака ме... Радвам ти се!
  • Ех Лажова, светлейша душа си ти!
    С обич!
  • Представих си го този вуйчо - така добре си го обрисувала. Покори ме душата му. Заглавието е много добре обмислено - дните на гостуването му са истински полонез.
    Поздрав, Светлана!
  • Настръхнах... Радвайте си се и се наслаждавайте!!!
  • Винаги съм казвала че "вуйчо" не е само някаква роднинска връзка - Вуйчо е фундаментална институция в храма на семейните ценности
    Поздрав, Светлана!!!
  • Йеее, Симона ученичка
    Всичко ми хареса, но това направо ме разтопи. Как бързо растат децата. Желая и успечен старт в ученическия живот! Да е много здрава и ученолюбива!

    А как харесвам ,,Душа болит''
  • Селвер, с тази песен ми започна деня. Та и ти носиш малко вина, че точно днес пускам нещо с сайта. Все го отлагах, но след тази песен, просто седнах и написах това, благодаря ти много!!!
    Неделина, плача от коментара ти...и ти благодаря!!!
  • Широка руска душа - свободна ! Тежка мъжка дума- обещана ! Обич без граници - усетих я!...
Предложения
: ??:??