Полонез
На гости ни е вуйчо Слава, най-малкият брат на майка. Две години подред той ни гостува по два месеца.
Седим на масата с по чаша «Столичная» в ръка и пеем «Душа болит, а сердце плачет», «Зачем вы девушки красивых любите». Любимата песен на баба «Что стоиш качаясь, тонкая рябина» и любимата на вуйчо «Вальс напевал, он в шинели шол… Смеется вальс над всеми модами века… как друг фронтовой не забудется он.» Разказват спомени от детството, за глада през войната, за цигнаските кибитки, как са откачали вратата и са танцували чечетка. Как са се събирали всички и са свирели на боян, гармошка и балалайка, а аз седя и записвам всяка тяхна дума.
Бяхме на гости във вуйчо преди години. Майка си загуби или й откраднаха чантата с покупките и плаче. Вуйчо изважда спестовната си книжка и й я дава.
- Само не плачи, ще изтеглим всичките пари, ще си купиш всичко, което си изгубила, само недей да плачеш, моля те мила сестричке.
Винаги съм казвала на майка, че й завиждам, че има такъв брат.
Сега е тук и тропа по масата.
- Искам да обмените валутата ми, аз имам пари, недейте да се харчите по мен.
- Ти си на гости на най-близките си хора, сега е ред ние да ти дадем всичките си пари, за да разбереш, че всичко в тоя живот се връща.
Той е «ядосан», но се усмихва
- Нали съм мъж и съм длъжен…
- Сега си ни гост и каквото ние кажем.
Той спира да спори и пак се връщат назад във времето, а аз им казвам да говорят по-бавно, защото записвам.
Донесе подаръци за всички. На мен и майка по една музикална кутия за бижута.
- Ах, каква хубава музика!
- Това е полонез на Огински.
Този човек знае всичко, той е моята енциклопедия. Празнуваме рождения ден на Москва. Той веднага ми казва годината, аз няма нужда да проверявам, та това е вуйчо ми Слава. Срещите с него, разговорите ме обогатяват.
Беше в болница миналата година. Обаждам му се, едва чувам гласа му.
- Май отивам в съндъка.
- Моля те, още една среща, моля те, живей заради мен, нужен си ми, обичам те, обожавам те, какво ще правя без теб?!
Гласът му стана силен.
- Ще дойда поне още веднъж. Ще дойда, ние Степанови си държим на думата.
И дойде, тук е защото е обещал.
Симона седи до нас и навива пружината на музикалната кутия отново и отново. След малко моята първокласничка си тананика полонеза на Огински. Не някоя детска песен, не някоя модерна, а полонез. Благодаря ти вуйчо Слава, че си държиш на думата, че ме научи да не ям чужд хляб, че те има и че…плача от щастие!!!
http://www.youtube.com/watch?v=2dlH61yGZI8&feature=related
© Светлана Лажова All rights reserved.
